Spisanie.to

Пет приказки за Панагюрище

За колко неща се сещате, когато чуете името на едно малко планинско градче, разположено почти в самото сърце на България? Можете ли да изброите някои от забележителностите, които му носят популярност в национален и световен мащаб?

Изпробвайте знанията си с нас и пет от най-ярките събития в историята и съвременния живот на Панагюрище.

Панагюрското златно съкровище

Най-богатият и изящно изработен тракийски античен 24-каратов златен сервиз, намиран някога, е открит в Панагюрище… случайно. През 1949 г. тримата братя Павел, Петко и Михаил Дейкови, както обикновено, отиват на работа в близката до града тухларна. Докато копаят за глина обаче се натъкват на нещо, което ще преобърне завинаги историческите представи за траките по българските земи. Вместо глина братята откриват 9 златни съда с уникална изработка и форма, датиращи от IV – III в. пр. Хр. Впечатляващи са не само детайлите и фината украса на сервиза, но и оригиналното съчетание между древногръцкия свят, тракийската култура и ориенталските традиции. Находката тежи над 6 кг и изобразява релефни сцени на богове, воини, свещени животни и митологични същества чрез неоспоримо виртуозното майсторство на древните златари. Братя Дейкови веднага носят съкровището в общината, осъзнавайки, че намереното е късче световна история, а не източник на лесна печалба.

„Това е един спомен, който трябва да остане за държавата, за децата ни, за наследниците ни. Нека те да знаят какво е било преди”, казват братята.
Панагюрското златно съкровище разкрива тракийската цивилизация в нова светлина, което оправдава огромния световен интерес към него. То вече е посещавало музеите на повечето големи държави по земното кълбо, за да намери своето място днес в Националния исторически музей на София. Идеално копие на съкровището целогодишно може да се види и в родното му Панагюрище.

Априлското въстание

Бурните и кървави събития от пролетта на 1876 г. оставят кървав отпечатък върху Панагюрище. Градът става център на Четвърти революционен окръг и е сред най-активните по време на въстанието. За десет дни е столица на България, преди да бъде опожарен и буквално смазан от яростта на турската армия. В Панагюрище се развиват ключови епизоди от живота на национални герои като Панайот Волов, Георги Бенковски, Георги Икономов и Захари Стоянов. След обявяване на свободата в Панагюрище и избухване на въстанието в района, отговорът на турците изумява цяла Европа със своята жестокост и трайно приковава вниманието на Великите сили. Срещу около 10 хиляди зле въоръжени, неопитни и разпокъсани въстаници е изпратен 80-хиляден. башибозук, 10 хил. души редовна армия и артилерия. Равносметката е покъртителна.

Всяка година на площад „20-ти април” в Панагюрище се отбелязва избухването на въстанието с тържествена заря-проверка, за да се почете паметта на хилядите жертви. Отскоро панагюрци честват Априлската епопея и по още един начин – благодарение на национално дружество „Традиция”, женското дружество „Райна Княгиня”, местното читалище и ентусиазма на стотици доброволци се провеждат възстановки на славното националноосвободително движение, достигнало своя връх с паметното Априлско въстание.

Град на музеи

Панагюрската колекция от архитектурни и културни паметници заслужено се нарежда сред най-богатите в България. Градът предлага на посетителите си неповторима смесица от възрожденска атмосфера и революционен дух от времето на Априлската епопея. Запазени и отворени за туристи са множество музейни комплекси, сред които особено място заема къщата музей „Райна Княгиня”. Това е родното място на бележитата българска учителка Райна Попгеоргиева Футекова, която едва на 20 г. получава предложение да ушие знамето на Четвърти революционен окръг за Априлското въстание. Как пътят на една млада жена я отвежда от девическото училище в Панагюрище до най-голямото националноосвободително движение в историята на България?
Съдбата има своите начини.

Самият Георги Бенковски е човекът, който вижда в Райна Футекова силен съюзник на въстанието. След като я кани на едно от заседанията на Панагюрския революционен комитет, той предлага на младата панагюрка да ушие знамето, което днес е известно в цялата страна, и да се включи в дейностите на комитета. Така по думите на историка Симеон Геров девойката се превръща в ярък символ на борбата, който ще поведе хората към неравен, но неизбежен двубой срещу безмилостния им противник.

Животът на тази изключителна личност продължава да бъде наситен със събития и след потушаването на Априлското въстание. Райна Княгиня е заловена, измъчвана от турците и хвърлена в затвор, а след като е освободена, заминава да учи медицина в Москва. Тя е и първата дипломирана акушерка в България. Скоро след завършването си легендарната българка написва своята автобиография, която на практика е първата книга за драматичната развръзка на въстанието. Омъжва се в Панагюрище, където става майка на пет момчета – всички пет по-късно стават офицери от Българската армия. Осиновява и едно момиченце, а след смъртта на съпруга си сама успява да отгледа шестте си деца.

Красен Кале

Поредната историческа загадка в панагюрския район е крепостта Красен. Нейните останки се намират на около три километра от Бъта – единственото село в региона, което до ден днешен не е носило турско име. Крепостта събужда любопитството на местните археолози още през 1976 г. като археологичната работа продължава до днес. Калето разположено на малко възвишение, което е сравнително лесно достъпно за туристи. Тъй като обаче положението не е било такова при първоначалния му облик, за комуникация с двете съседни крепости (днес напълно разрушени) са се ползвали факли и огньове.

Не е ясно кога се появява Красен, но откритите в местността глинени, керамични и железни предмети насочват историците към периода IV – VI в. Още древните траки полагат основата на това, което векове по-късно ще се превърне във важен военен център със силно развита търговия. Впоследствие древното селище е опустошено от варварските и славянски нашествия на Балканския полуостров, за да се появи отново на картата през X век, но вече променено. Красен бързо възвръща старата си занаятчийска и търговска слава, но добавя два пояса сериозно укрепени стени на височина от 2 до 6 метра, някои от които са запазени и до днес. Така хълмът се покрива с масивни зидове, споени с бял хоросан, а особено внимателно са подсилени северните и южни части на крепостта, които са по-полегати и съответно по-уязвими при нападение. Подчертано градският начин на живот се преплита със стройна военна организация.

Зад крепостните стени се издига т.н. петоъгълна кула – символ на висшето военно изкуство от ранновизантийския период. Тя е изградена по такъв начин, че обсадните машини на противника да не могат да нанесат успешна директна атака срещу стените й.

Калето е разположено върху левия бряг на Луда Яна, но нивото на реката е прекалено ниско, за да бъде използваемо горе в крепостта. Въпреки това на върха на хълма е открито водохранилище, а начинът, по който то е било запълвано, остава неразкрит. На дъното му пък може да се види отпечатък на човешка стъпка, запазен в материала за столетия.

Руините на древните постройки, намиращи се зад външните стени, разкриват огромно богатство от находки. От началото на разкопките са открити над 900 предмета, които в момента се пазят в панагюрския исторически музей. Обработвани са кости и ювелирни дървета, изработвани са разнообразни сечива, станове, вретена, но и оръжия, включително мечове, ризници, стремена, боздугани, ножници и т.н. Сред находките са също множество монети от бронз, мед и сребро, керемиди и тухли с декоративни елементи.

Несъмнено обаче най-впечатляващ артефакт е известният двоен бронзов печат, намерен на хълма. Датиращ от XIII-XIV в., този уникален предмет е гравиран с четирилистни розети, изображение на Св. Георги, надпис на гръцки език и монограм на името Рафаил. Смята се, че Рафаил е последният управител на крепостта и се е занимавал с кореспонденцията и други висши военно-административни задачи. Това е единственият намерен печат на български болярин в цялата ни средновековна история.

След нахлуването на турците по нашите земи крепостта Красен следва съдбата на много други подобни селища и бива разрушена.

Археолозите предполагат, че към калето има таен вход, макар и такъв до днес да не е открит. Легендата в местността разказва за девойка на име Яна, която се хвърля във водите на реката, за да запази в тайна входа към крепостта, защото е била проследена от турците. Така река Луда Яна получава името си.

Скок в настоящето

Тук се намира „Асарел-Медет” АД – първата българска минна компания за открит добив и обогатяване на медна руда и най-голямата на Балканския полуостров. Промишленият облик на община Панагюрище днес открива над 1700 работни места към „Асерел-Медет”, но и води до неминуемо замърсяване на околната среда с дренажните води от площадките на завода.

Още едно предприятие, което е най-голямото по рода си в България и водещо име в Източна Европа, има седалище в Панагюрище – това е „Оптикоелектрон Груп” АД. Фирмата се занимава с оптично приборостроене. Ориентирана е почти изцяло към износ в чужбина, а изделията й са в областта на отбраната и сигурността, бита и промишлеността. В края на миналата година дружеството поднесе на панагюрци неочакван коледен подарък, монтирайки мощен прожектор със сила на лъча до 7 км. в нощното небе.

Името на града произлиза от думата „панаир”, затова напълно в унисон с историческото си наследство, всяка година на Разпети петък панагюрци провеждат голям пазар, който събира занаятчии и търговци от цялата страна. Близо до града се намира също известният летен курорт и детски лагер Панагюрски колонии.

Мира Атмаджова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :