Spisanie.to

Пловдив – история и забележителности, съчетани с величие

Пловдив – онова градче, за чието възникване съществуват легенди. Една от легендите гласи, че в планина на юг от равното поле, живеела красива девойка на име Родопа. Когато морският бог Посейдон зърнал красивата Родопа, той се влюбил в нея. Скоро обаче я изоставил и отвлякъл сина на Хемус и Родопа – Евмолпиас. Исполинът Хемус се опитал да го спре като хвърлил няколко огромни камъка, за да препречи пътя му.

Тогава Посейдон се ядосал и превърнал Хемус в планина, а камъните му останали да стърчат като големи грамади сред полето на южният бряг на река Марица. След като Евмолпиас пораснал, той се върнал да търси майка си, но вместо нея намерил само красива планина, носеща нейното име. Тогава, за да бъде близо до майка си той се заселил на хълмовете край реката и там въздигнал град Евмолпия, днешен величествен Пловдив!

Красива легенда, но според историците – без стойност. За тях Пловдив започва съществуването си 4 000 г. преди Христа. Благодарение на древността си, Пловдив бива сочен за шестия най-стар град в света, и първи в класацията за най-стар град в Европа. Все факти, които подхранват величието на града. Самият план за изграждане на Пловдив пък, датира от 1741 г. и до ден днешен се пази в Природоисторическия музей във Виена, Австрия. В началото градът се разпростирал в рамките на Империята, но през 15-ти век е бил опустошен и осквернен. Крепостните му стени биват съборени, и с това се е сложило началото на изграждането на Османски Пловдив.

Благодарение на своята древност и вечност Пловдив е сравняван с Рим, и подобно на него надгражда своята история епоха след епоха. Съвременника на Троя и Микена помни най-старите си обитатели, които били от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха, а самата история на града бива свързана с две тракийски племена – бесите и одрисите, за които се говори, че са населявали земите по поречието на р. Марица и Родопите.

Към наши дни пловдивчани се гордеят с над 27 на брой забележителности. Архитектура, култура и история се преливат във величието на Пловдив и го правят достоен за посещение град. Едни от най-красивите забележителни места в града са Регионалният природонаучен музей, църквата „Св.св. Константин и Елена”, Археологическия комплекс „Небет тепе” и Тракийското селище, както и Часовниковата кула.

Идеята за изграждането на Регионалния природонаучен музей се ражда още през 1951 г. Няколко години по-късно започва генерален ремонт на сградата на бившата община, за да може тя да се приспособи на място за музей. На 5 септември 1955 г. това се случва и се открива музей представляващ “Временна изложба на материали на бъдещ Природонаучен музей”. Първата научна и художествена изложба, подчинена на българската флора, фауна и геология се показва на 8 май 1960 г. Няколко години по-късно музея се сдобива с помещение за библиотека, в която библиотека се включват отдели като Геология, Ботаника, Зоология, природни списания и други.

„Небет тепе” и Тракийското селище биват признати за паметници на културата от национално значение, като „Небет тепе” е едно от днешните шест тепета, запазили се до наши дни, около които е построен и самият Пловдив. Те се намират в северната част на Трихълмието, което от своя страна датира от каменно-медната епоха. Там се забелязват още останки от праисторически селища от VI хилядолетие преди Христа. Виждат се и руини на крепостни съоръжения от тракийската и римската епоха.

Църквата „Св. св. Константин и Елена” също се слави със своята древност. Тя е построена през 1832 г., но още през 304 г. на мястото, където е разположена са били обезглавявани мъченици, наред със Севириан и Мемнос, като причината за това е била вярата им в Христос. В църквата най-впечатляващи са иконостасът и владишкият трон – забележителни постижения на възрожденското дърворезбарство. Древният християнски храм се нарежда на 41-во място в списъка на 100-те национални туристически обекти.

Няма как да пропуснем да споменем и Часовниковата кула в Пловдив. Тя е разположена на Дановия хълм, който по време на турското робство е наричан „Сахат тепе” , в превод „часовниковия хълм”. Построена е в периода между 1578 и 1623 година, висока е 17,5 метра и е една от най-старите часовникови кули в Европа.

Хубаво е да си сверяваме часовниците и да го правим пътувайки. Да опознаваш родината си е един от начините, по които можеш да свериш часовника си. Е, моят часовник тик-така, а вашият? В случай, че отговорът ви е не, винаги може да поправите това, като за целта е нужно само да пожелаете да пътувате. Опознавайки родината си я обиквате, а сверявайки часовниците си виждате правилно времето!

Фламена Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :