Spisanie.to

Последният Асеновец

Последната книга от тетралогията „Асеновци“ на Фани Попова – Мутафова е най-добрата от четирите. Сюжетът разказва за живота на севастократор Калоян и Десислава, ктиторите на Боянската църква. Калоян е син на Александър, племенник на Иван Асен II и внук на стария Асен. Историята описва набезите на татарите и объркания живот на българите, след  татаро-монголските нападения. „Последния Асеновец (Боянският майстор)“ говори за любовта между шаръчията (зографа) Добрил и търновката Януда.

Бракът им завършва с отвличането на момата от татарската орда. В страната на монголите Януда попада в ханския харем и става негова наложница. Ражда наследник на престола. Добрил тръгва да я търси и я заварва във владетелската шатра със сина ѝ на ръце. Художникът предлага двамата тайно да избягат от владетелските палати, ала Януда е вярна на детето си и не се отказва от него в името на собственото си щастие.

А в същото време, Калоян е принуден да остави любимата си Десислава, за да потушава размириците в държавата. Братовчед му Калиман е убит със стрела по време на лов. Принцът пада в жертва на заговор, организиран от ромеите в Търново. Властта е окупирана от третата, последна съпруга на Иван Асен II, византийката от Епир Ирина Комнина и сина ѝ Михаил II Асен.

Десислава е заловена и държана в плен в търновска кула, за да предотврати евентуална намеса на севастократор Калоян в борбата за престола. Накрая двамата се събират, но за кратко. Калоян е успял да детронира Ирина и братовчед си, ала коварната византийка насъсква монголите срещу младия, току-що коронован владетел. Азиатските орди застигат бягащите от тях Калоян и Десислава и двамата влюбени намират гибелта си заедно.

Авторката е осъдена от народния съд, заради съдържанието на книгите си. Комунистите я задължават да се извини, задето проповядва чрез романите си „Великобългарски шовинизъм“, който от дистанцията на времето изглежда като горд патриотизъм и нищо повече. Изданията от 62-ра, първото преиздаване на поредицата след 09.09.1944 г., имат предговор – извинение към читателите, че книгите носят белезите на онзи, монархо-фашисткия строй.

Промените в изданията, реализирани по време на социализма са козметични и само развалят перфектната постройка на текстовете. Предговора към последното издание, редактора на тетралогията завършва с думите: „Струва ми се, че цената, платена от Фани Попова – Мутафова, е стократно по-висока от онази, която и най-храбрият мъж би понесъл.“ Но изпитанията не успяват да я смажат психически и тя се пригажда да живее с клеймото на буржоа и фашистка.

Мая Джамбазова

добави коментар