Разходка из Вавилон – легендарните висящи градини на Семирамида

Вавилон – това е име, което свързваме с величествени архитектурни постижения, богати украшения и разкош, превръщащо града в символ на изобилието и разцвета. Древногръцкият историк Херодот споделя впечатлението си за Вавилон – „той е не само най-големият, но и най-великолепният град от всички градове, които познавам“ – 450 г. пр.н.е. Името на Вавилон препраща още и към прогреса в медицината, математиката и астрологията.

В превод от акадски език името Вавилон означава „врата на Бог-а“, а местоположението на Античният град е на около 90 км южно от Багдад в днешен Ирак. Едни от най-забележителните символи на града са Вавилонската кула, крепостните стени около града и висящите градини на Семирамида.

Висящите градини на Семирамида са третото от Седемте чудеса на света, въпреки че тяхното съществуване е със спорен характер. Мнозина учени и до ден днешен смятат, че градините въобще не съществуват, докато други дават хипотези за тяхното местонахождение. Сведенията за създаването им са също противоречиви. Повечето от тях сочат, че градините са построени около 575 г. пр.Хр. от цар Навуходоносор II, който управлява града повече от четири десетилетия.

Според легендата той ги създава заради своята съпруга, която е персийската принцеса Амитис, скърбяща по дома си, чиято носталгия се простирала към обширните и плодородни земи на Месопотамия. Тогавашният Вавилон отчуждавал принцесата с шумът и прахът от пясъчната равнина, в която бил разположен, контрастиращ с зелените гори, с които била свикнала Амитис. Така създадените висящи градини щели да утешат принцесата обграждайки я с зеленината за която копнеела.

Друга теория за създаването на градините е свързана с асирийската царица Семирамида, по време на петгодишното и управление (810 г. Пр.Хр.). Според преданието Семирамида е расла в пустинята сред ято гълъби, но е намерена от овчари и дадена на пазача на царските стада Симас, който я отглежда като своя дъщеря. След време царският войвода се оженил за нея, а след неговата смъртта тя се възкачва на престола и решава да построи прочутите градини.

Висящите градини са изкуствено напоявани четириетажни пирамиди. Най-долният етаж бил с форма на неправилен четириъгълник. Всяка от терасите е представлявала самостоятелна градина с различен вид треви, храсти и дървета. Благодарение на етажираната форма до всички растения достигала така необходимата слънчева светлина. Водата се доставяла чрез тръби от река Ефрат до най-горната тераса, а впоследствие под форма на водопади достигала и до другите тераси.

Страбон ни е оставил следното описание: „Градината е във вид на квадрат и всяка нейна страна е дълга четири плетри… Държи се от сводове, които се опират в подставки от каменни блокове, наредени един върху друг, като кубове. Каменните подставки са напълнени с пръст, така че в тях могат да растат дори най-високите дървета. Направени са от печени тухли, споени с асфалт, с асфалт са залепени и сводовете и подпорните стълбове от каменни блокове. Най-отгоре има стъпаловидни тераси, където се намират спиралните помпи. С помпите работници непрекъснато докарват вода от Ефрат . Тази река тече по средата на града, а до реката е градината.“

През 331 г. пр.Хр. войските на Александър Македонски превземат Вавилон и го правят столица на неговата империя. След смъртта му през 323 г.пр.Хр. Вавилон постепенно запада, наводнения разрушават тухлените основи на колоните, а в последствие рухват и платформите.

Следа за съществуването на градините на Вавилон е открита благодарение на разкопките на Роберт Колдевей през 1898 г. открил пресичащи се траншеи близо до град Хила.

Сред такива велики творения се е развивал първият град в историята на човечеството и люлка на цивилизациите.