Св. Александър Невски – каменно изящество в сърцето на София

Когато се разхождате в центъра на София, непременно ще минете покрай една изключително красива, златокуполна църква с впечатляваща големина. Това е патриаршеска катедрала ставропигиален храм-паметник „Св. Александър Невски“ – най-големият православен храм в България.

Храмът се намира близо до това, което би трябвало да е място за вземане на умни решения в полза на нацията. За наше съжаление, точно тази история е съвсем друга! Тук имаме множество бърборковци, загрижени само за себе си и нито един загрижен за народонаселението. Някой сети ли се вече за кое място говоря? Да?! Чудесно! Продължаваме нататък!

И макар времето да е нанесло своите жестоки удари (стенописите са потъмнели и трудно се виждат; някои от каменните плочки на пода са разместени или счупени; външната украса на места е силно замърсена), „Св. Ал. Невски“ си остава все така великолепен.

Майсторството на строителите му личи във всеки детайл от храма. Изящните каменни пластики и стенописи по източно-православен канон със старобългарски мотиви са дело на български и руски художници. Сред тях се открояват такива имена като Ив. Мърквичка, акад. Г. Желязков, проф. Антон Митов, проф. Антон Михайлов, Васил Димов, акад. Виктор М. Васнецов, Николай А. Бруни, Василий Ев. Савински и др. Очите, бягайки по тях, напразно търсят опорна точка, на която да си отдъхнат, но такава няма. Изведнъж, човек чувства как гордостта, самолюбието и егоизмът отстъпват място на смирение и готовност да се изправи пред себе си и всичко добро и лошо, което е.

Дървените порти са украсени със сложни старобългарски плетеници. Огромното вътрешно пространство е полутъмно, прохладно и тихо. Чуват се само стъпките на посетителите и тук таме приглушени кратки разговори. Някои от богомолците са застанали в молитва в средата на помещението; други палят свещи, а трети просто седят на пейките покрай стените, потънали в размисли.

Храм-паметникът „Св. Ал. Невски“, освен място за контактуване с Бог, е и една от основните туристически забележителности на столицата, затова и в него ежедневно влизат десетки туристи и туристически групи. За повечето от тях, отгледани и възпитани в различни от нас религиозни убеждения, това не е храм, а просто красива сграда. Но без значение от къде идват – от запад или от изток, от север или юг, дори те усещат в себе си уважение към това свято място и притихват в захлас в открилата се пред тях гледка.

Композицията е с ясно оформено централно пространство с полусферичен купол, който лежи върху четири масивни носещи колони и прелива в три големи полукупола, които го обграждат от изток, север и юг. Храмът е изграден от каменни блокове, най-тежкият от които е 10 тона. Има много прозорци; 11 порти, три от които са обединени в главния вход и водят до притвора. Общата кубатура на сградата е около 86 000 куб. м., а застроената площ – 3170 кв. м. Цялата дължина на храма е впечатляващите 72 м. Ширината е 55 м., а височината е цели 50,52 м. Най-забележителната част от катедралата са двата големи позлатени купола.

И така, ще се върнем назад във времето, когато всичко започва преди повече от 120 години. Във време, когато се изграждат основите на Новата българска държава; възрожденския дух, неговите идеали и мечти са още живи, а в мислите на хората името „България“ трепти със „страшна сила“, обич и благоволение. Колко е далече това време от нас, Господи! Колко сме различни днес, но не по-добри! Някой ни отне най-ценното или може би, ние сами го дадохме!

И все пак, тъгата по миналото не е донесла полза никому. Трябва да научим уроците му, за да продължим напред, но не и да проливаме сълзите си по него. Патриаршеската катедрала е плод на едно благородно намерение. Тя е построена в памет на всички войни, дали живота си по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) за освобождението на България. Основният камък на „Св. Ал. Невски“ е положен на 19.02.1882 г. Първоначалният проект е дело на руския архитект Богомолов, а окончателният – на неговия сънародник арх. Александър Померанцев.

След дълъг подготвителен период, истинското строителство започва в началото на XX в. през 1903 г. и продължава девет години. Цялото начинание струва пет и половина милиона лева тогавашни пари и е завършено през 1912 г. Най-голямата храмова камбана в страната е бита за първи път през 1913 г. по случай победата на българските войни при Одрин. Но поради започването на I-та световна война, а и последващите Балканска и Междусъюзническа войни, освещаването на готовия храм е направено чак през 1924 г. Започват редовни богослужения, в които на празници участва и голям смесен хор.

През 1964 г. криптата на храма е превърната в изложбена зала за икони, щампи, графика и приложно изкуство. Подготовката й отнема една година и най-сетне през 1965 г. е открита за посетители. Тук може да се види и основния камък, означен като голям правоъгълник поставен под пирамидален покрив.

И днес храм-паметника „Св. Ал. Невски“ се извисява величествено над глъчката, шума и битието на хората в София, видял и доброто, и лошото в българската история. Във вътрешността му са отеквали стъпки на царе, президенти, патриарси, интелигенция, знаменитости и обикновени хора. Неговата мисия е да дава пристан за отдих на човешкото сърце и ум, когато бурите на живота са твърде силни, а ударите твърде много. Именно тогава човека се обръща към Бога в търсене на утеха или отговори. С времето патриаршеската катедрала на България се е превърнала в символ на изяществото, красотата и съвършенството, така както сам Бог е съвършен! Устояла на времето, тя ще устои и на безверието, защото нейните идейни основи са в самите корени на живота. Същите корени, от които се храним и ние.