Скритата история на Тадж Махал

Тадж Махал – монумент, който е трудно да се опише с думи. Невероятно красива сграда, приличаща на материализирана приказка от „1001 нощ“. Намира се в град Агра, Индия.

Едва ли има човек, който не е чувал за Тадж Махал, известен като „Храмът на любовта“. Историята на монумента е изградена от митове и е трудно да се разграничи кое е истина и кое притча. Много изследователи не приемат романтичната любовна история. Също възникват и много спекулативни теории. Прието е, че владетелят Шах Джахан е изгубил своята любима Мумтаз Махал след раждане и в нейна чест е издигнал величествената гробница, която е била по нейно желание. Зад тази романтична история се крие друга истина, а има и много факти, над които си струва човек да се замисли.

Смут и въпроси внася Purushottam Nagesh Oak, познат като P. N. Oak. Той е индийски писател, журналист и историк, който е роден на 2 март 1917 г. и умира на 4 декември 2007 г. През 1980 г. създава „Институт за пренаписване на индийската история“. Изследванията му срещат както привърженици, така и много противници. Книгите на P. N. Oak са преведени на три езика и една от тях е „Taj Mahal: The True Story“. В нея той излага теории и доказателства, че всъщност монументът не е ислямски мавзолей, а индуски храм на бог Шива, известен като „Tejo Mahalaya“. Според Oak, могулският император Шах Джахан завзема Тадж Махал от махараджата на Джайпур.

Някои от доказателствата, които писателят прилага, са:

1. Името „Тадж Махал“ не присъства в нито един могулски документ.

2. Названието „Махал“ не е мюсюлманско и няма нито една сграда от Афганистан до Алжир с такова наименование.

3. Обяснението, че сградата е кръстена на името на любимата на Шах Джахан е нелогично, тъй като истинското й име не е Мумтадж Махал, а Мумтаз Ал Замани.

4. Терминът „Taj Mahal“ е от санскрит – „TejoMahalay“, което означава “ Храм на Шива“.

5. Ако сградата е гробница, обувките не бива да се свалят. Те се събуват само в храм.

6. Градът Агра, в който Тадж Махал се намира, е бил център за поклонниците на бог Шива.

7. В личната хроника на Шах Джахан присъства документ, че е присвоен прекрасен дворец с купол от махараджата на Джайпур – Jaisigh за погребението на Мумтаз. Сградата е била позната като „Дворецът на Raja Mansingh“.

8. В писмо до император Шах Джахан принц Аурангзеб (негов син) пише (това е записано в поне три хроники), че някои от сградите в комплекса и купола са много стари и се нуждаят от спешен ремонт.

9. Бившият махараджа на Джайпур запазва два документа в личния си архив, които твърдят, че Шах Джахан желае комплекса. След узурпацията, управителят на Джайпур бил засрамен и така и не направил документите публично достояние.

10. В архивите на щата Раджастан се пазят още три документа, адресирани до Jaising (управителя на Джайпур), в които императора изисква от него да му предостави мрамор за гроба на Мумтаз и за присадки от Корана. Смята се, че именно с тези надписи от Корана е заличил старите, които били на санскрит. Трите документа били изпратени само около две години след смъртта на Мумтаз. Ако Шах Джахан наистина е построил Тадж Махал, то мраморът би му потрябвал едва след 20 години.

11. Изследване от американска лаборатория на портата откъм реката показва, че тя е с 300 години по-стара от времето на Шах Джахан.

12. Според видни архитекти, Тадж Махал е построен на вид като индуски храм.

13. Централен купол с куполи в четирите ъгъла е универсална характеристика за индуски храм. Четирите мраморни стълба в ъглите са също в такъв стил. Те се използват като кули-лампи през нощта и часовникови кули през деня, а също така и служат, за да се определят границите на светите предели.

14. Няма определено лице в историята, което да е построило монумента. Споменати са няколко: Исса Ефенди, Ахмед Мехендис, Джеронимо Веронео или самият Шах Джахан.

15. Няма нито един документ, който да описва построяването.

16. Ако сградата е построена като гробница, трябва да има хроникирана дата на смъртта на Мумтаз, а такава няма.

17. Индуските храмове често са били построявани на брега на река или друг воден басейн. Тадж Махал е построен на брега на река Ямуна, което също е идеално за храм на бог Шива.

18. Входът на сградата е с южно изложение, ако Тадж е ислямска постройка, е трябвало да бъде с посока, ориентирана на запад.

19. Осмоъгълната форма на Тадж Махал има специално значение в индуската традиция. Индусите имат специални имена за осемте посоки и пазачите, които са им възложени. Върхът на купола също има техни свещени мотиви – две огънати листа от манго и кокосов орех.

20. В самия комплекс има помещения, в които не се допуска никой. Тайни проходи и стаи стоят заключени още от времето на Шах Джахан. Смята се, че в една от тях се съхранява обезглавена статуя на бог Шива.

21. Има една малка струя вода в Тадж Махал, която тече сякаш от никъде и източникът на потока не се вижда. Това също е доказателство, че сградата е всъщност храм.

P. N. Oak задава много въпроси за истинската история на монумента. През 2000 г. той внася петиция в парламента и настоява сградата да бъде обявена за паметник на хинду-културата, но тя бива отхвърлена, както и забраняват някои от книгите му. Oak също настоява да бъдат отворени заключените тайни стаи и кенатофи и да се определи дали има скрити останки, статуи и индуски символи в тях. Индийското правителство поддържа тезата, че от уважение към мъртвите няма да позволи отваряне на кенатофите. Според Oak този отказ за предоставяне на безпрепятствен достъп говори за заговор срещу индуизма.

Трудно е да се каже кое е истина и кое не, но информацията, която има, е достатъчно да се зададат въпроси. Дано някой ден стигнем до отговорите. Важното е, че Тадж Махал е наистина внушителна сграда, будеща огромно възхищение. Древният архитект, който я е проектирал, е имал гениален ум. И все пак легендата за безграничната любов на владетеля към неговата жена е далеч по-красива, трогателна и чувствена от идеята за насилствено присвояване.