Валенсия, един от най-очарователните и оживени градове в Испания, е третият по големина в страната. Разположен е на брега на Средиземно море, в плодородната и обширна долина на устието на река Турия. Столица на едноименна автономна област и провинция, днес Валенсия е образец на модерен европейски град с многовековна история.
Историята на града се корени още през далечните векове на Бронзовата епоха (IV-III в. пр.н.е.), когато районът на днешна Валенсия е населен от древни племена. За година на създаване на града се счита 138г. пр.н.е., когато Великата Римска империя основава нова римска колония на мястото на старо иберийско селище. Колонията е наречена Valentia Edetanorum на името на римския император Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) и името й означава „сила“, „мощ“. В новата колония, сформирана от консула на Хиспания – Десимо Хунио Бруто (Décimo Junio Bruto) и населявана от около 2000 на брой римски легионери, сражаващи се в Лузитанската война, за кратко време започва стремителен разцвет в културно и икономическо отношение поради стратегическото й местоположение – през града по това време преминава важен търговски път, познат като „Via Sucronense“.
След разпадането на Римската империя през 476г. Валенсия става обект на редица нашествия на варварски племена, сред които и вестготите, които се установяват на Иберийския полуостров в периода между 409 и 507г. Валенсия попада под властта на вестготите до началото на VIII век, като управлението на този германски народ може да бъде отъждествено като период на стремглав упадък в развитието на града. В крайна сметка, присъщите за това управление вътрешно-политически борби, настъпилата икономическа криза, както и появата на чумната епидемия във Валенсия, довеждат през 711г. до залеза на Вестготската монархия и преминаването на града под мюсюлманско господство.
През 714г. територията на Валенсия е причислена към пределите на Кордовския халифат (756-1031г.), който я прекръства на Medina al-Turab („Пясъчният град“), и мюсюлманите започват да налагат своя език, религия и обичаи на 15-хилядното население на града по това време. Периодът на управление на халифата се счита за преломен в историята на Валенсия, тъй като градът си възвръща отново славата на важен културен и икономически център в Европа. Показателен в това отношение е ХІ в., когато Валенсия получава статут на столица на арабското кралство.
С разпадането на Кордовския халифат през 1031г., мястото му е заето от средновековното мюсюлманско кралство Тайфа, просъществувало на и около територията на Валенсия в продължение на няколко различни периода между 1010 и 1238г., когато окончателно е завладяно от Арагон. Времето между 1094 и 1099г. обхваща и емблематично за историята на Валенсия управление на испанския национален герой – Родриго Диас де Вивар, наричан с прозвището Ел Сид (Господарят), който застава начело на независимото християнско кралство Валенсия.
През 1238г. армията на испанския крал Хайме от Арагон, след ожесточени сражения, слага край на арабското владичество над Валенсия. Така градът е превърнат в столица на новото Кралство Валенсия в рамките на Короната на Арагон. Не след дълго настъпва и времето на „Златния век“ във Валенсия – период на значителен икономически и културен разцвет през XV-XVI в. През този период най-многобройно населеният град в Арагонската корона е важно пристанище на Средиземно море. Издигнати са и прекрасни архитектурни паметници – сградата на Общинския съвет, катедралата Санта Мария, Двореца, Университета, а самият град е обграден от внушителни крепостни стени. Макар и разрушени през годините, днес за тях напомня съхранената порта Торрес де Куарт (Torres de Quart) (XV в.).
От великата епоха на Средновековието прекрасно са запазени и тесните улички и застроените сгради в централната част на града. В архитектурата на Валенсия като цяло, можем да отличим преплетени по изумителен начин готика и модернизъм. Сред най-значимите представители на готическия архитектурен стил е Ла Лонха де ла Седа (La Lonja de la Seda) – старата копринена борса, изградена през XV век, в която се развивала търговията с коприна. Днес тя представлява огромен пазар с площ от 2 000 кв.м и е включена в Списъка на ЮНЕСКО на защитени исторически забележителности.
В градския район Ла Сеу (La Seu), намиращ се между двата големи площада – Пласа де ла Рейна (Plaza de la Reina) и Пласа де ла Вирхен (Plaza de la Virgen), са разположени повечето от забележителните архитектурни шедьоври на Валенсия – осмоъгълната часовникова кула „Мигелете“ (El Micalet), прекрасният фонтан „Turia“, изумително красивата сграда на централната жп гара, арената за борба с бикове „Plaza de Toros“. Тук се намира и символът на града – катедралата Санта Мария от XIII-XIV в. – един от най-ранните готически храмове и център на социалния живот в средновековна Валенсия. От XV век в катедралата се съхранява единственият признат за автентичен Свети Граал, датиран между 300г. пр.н.е и 100г. пр.н.е и приет за официален бокал на Римската католическа църква.
Важна особеност от инфраструктурата на Валенсия е отредена на река Турия, която разделя града на две части и се влива в Средиземно море. След голямо наводнение през 1957г. реката е отклонена от пределите на града и пресушеното й корито е превърнато в изумителен зелен рай за разходки, почивка и развлечения в сърцето на Валенсия – паркът Турия. В сухото корито на реката през 1996г. започва изграждането и на огромен комплекс, наречен Град на изкуствата – La Ciudad de las Artes y las Ciencias. Проектът е дело на гениалния архитект Сантяго Калатрава. Футуристичният комплекс е съставен от шест здания, разположени на площ от 350 000 кв.м и включва:
Хемисферата (Hemisfèric) – полусферичен планетариум, помещаваш в себе си и високотехнологично IMAX кино, Двореца на изкуствата „Кралица София“ (Palau de les Arts Reina Sofía), Музея на науките „Принц Филип“ (Museo de las Ciencias Príncipe Felipe), Пасажа (пешеходна алея) (Umbracle), аквариума Океанографик (Oceanogràfic) – най-големия по рода си в цяла Европа, и най-новата сграда от ансамбъла, наречена Агора (Ágora), представляваща огромна зала за провеждане на събития.
През 2008г. във Валенсия отваря врати и най-големият и модерен зоопарк в Европа – Биопарк Валенсия, разположен на площ от 100 хил.кв.м, в който, сред водопади, скали и буйна растителност, десетки разнообразни животински видове живеят необезпокоявани в естествената си среда.
Това е тя – слънчева Валенсия – притегателен център за туристи от цял свят. С многообразие от радващи сетивата усещания, посещението на „Града на светлината“ е едно приказно и незабравимо преживяване. Тук готика и модерна архитектура пресъздават по неповторим начин историята на този древен град и създават усещането за „сила“, „мощ“ и „енергия“, което Валенсия въплъщава в себе си от векове насам. Уникални паметници на древната й култура са разположени на пешеходно разстояние сред уютни кафенета, ресторантчета и места за отдих.
Изкушенията за гастрономите са в изобилие – паеля, гордата родина, на която е Валенсия, предлагаща се в най-различни комбинации от продукти, турон – халвата нуга в невероятно разнообразие от кулинарни хрумвания с най-изискан вкус, изключително богатата и ароматна средиземноморска кухня, а за разхлада – традиционната испанска сангрия с нежен аромат на вино и плодове. Великолепни паркове и градини насищат въздуха с аромат на цветя и екзотика, а сред клоните на величествени фикуси и финикови палми весело чуруликат птици и прелитат волни пъстропери папагали. Широките плажни ивици със златист, ситен пясък неустоимо примамват към топлите води на Средиземно море – време е за „сиеста“ – любимата следобедна дрямка на испанците, а защо не и под галещите лъчи на изобилната слънчева милувка и тихия, приспивен плисък на вълните.
добави коментар