Смисълът на Коледа – традиции и обичаи

Коледа е празник, който се отбелязва във всички християнски семейства като Рождество Христово и е обичан от всички деца. Това е магическо време, през което се случват чудеса, получаваме подаръци, споделяме уюта на дома с близките си. Коледа съдържа редица ритуали, които изпълняваме и днес, но не сме запознати изцяло със символиката и смисъла на обичаите. Правим определените действия по традиция и защото „така се прави“, но не съзнаваме значението и важността им. Ето повече за смисълът на Коледа:

Корените на Коледа се откриват много преди християнството в култовете към Слънцето. Тези дни съвпадат със зимното слънцестоене, а в древните календари винаги са чествани именно такива астрономически явления. След зимното слънцестоене, денят започва да расте, а точно това бележи началото на новата слънчева година.Самото име „Коледа“ означава „година, начало на година“. В римската империя този период е бил отбелязван с шумни пиршества и размяна на подаръци в чест на Сатурн. Още преди това, в Месопотамия, също са организирани пирове в чест на бог Мардук и вярвали, че така помагат в борбата със зли сили. Преди християнството по българските земи е почитан бог Митра, чийто „рожден ден“ също е бил честван на 25 декември.

Смисълът на Коледа в България

В българския народен календар дните между Рождество Христово и Богоявление са наричани мръсни, в които злите сили пакостят на хората. Именно затова съществуват маскарадни и танцувални обреди за тяхното прогонване, умилостивяване и за предпазване от тях. Точно тук коледарите извършват своята магия. Те плашат караконджули, вампири и други свръхестествени същества със своите песни.

Коледарите са между 10 и 15 момци ергени, които ходят по къщите с пожелание към стопаните за плодотворна година. Облечени са в традиционно облекло и са водени от по-възрастен мъж, който се явява посредника между старата и новата година. В песните си пеят за образите на стопанина, ловеца, невястата, малките момчета или момичета. Коренът на празника не е християнски, но е съхранен в българската традиция.

Нещо, което е неизменна част от коледните обичаи, е украсяването на елхата. Това също крие своите корени в езическите религии. Нейната пирамидална форма и това, че е вечнозелена, я превръщат в символ на неумиращата природа. Още викингите вярвали, че елхата е предшественик на пролетта. Германците разпространяват традицията на украсяване на дръвчето в Европа. Тя започва да се спазва и в Америка чак през 20 в., защото дотогава е считана там за идолопоклонничество.

Смисълът на Коледа по Света

Традицията на подаръците идва още от гореспоменатите римски Сатурналии. Тогава, обаче, подаръците са били със символична стойност – орехи, клонки от вечнозелени дървета или друго. Били са давани подаяния на бедните. Преминава се в християнската традиция, където подаръците са свързвани с даровете на трите влъхви – злато, миро и тамян. Подаряването е акт на почитане на божествените сили, които ни даряват с благоволението си.

А образът на Дядо Коледа произхожда от Свети Никола от Мира, който е същият, честван на 6 декември. Той е известен с милосърдието си и подаръците веднага пасват на този образ. Друго виждане е, че такъв светец не е съществувал и свързват Дядо Мраз с езическо название, носено от северно божество на студа. Съвременният облик на Дядо Коледа е запечатан в рекламите на газирани напитки.

Заради западното влияние, Коледа се превръща все повече в индустрия, от която се печелят пари, и хората полудяват по разни коледни играчки, по избиране на подаръци, декори и всичко за това празникът да бъде идеален. Твърде много обръщаме внимание на материалната част, с която да изразим празника, и забравяме за духовната и емоционалната. Не познаваме корените на Коледа и повече възприемаме това време просто като почивните дни в края на годината, от които имаме нужда, за да се веселим и разпуснем. Всъщност тези дни наистина са магически, а ние честваме именно това.