Spisanie.to

Созополския вампир – страховитата атракция

Най-неочаквано за широката общественост, България хвърли ръкавица на съседна Румъния, като родина на езическите вярвания в легенди за вампири. Това се случи след откритието в град Созопол, миналата година, на скелет на предполагаем „кръвопиец“, погребан в абсидата на средновековна църква, на брега на Черно море.

Скелетът на мъжа, за когото се предполага, че е вампир приживе е бил висок 175 см. Учените все още не са открили самоличността и възрастта му. Той е бил погребан с железен плуг, забит в сърцето и от този месец (юни) е част от експонатите на Археологическия музей в Созопол, след щателно проучване от експертите от София.

Погребението, датирано от XIV век, е пример за езически ритуал, съдържащ се в пробождане на сърцето на вече починалия човек с метален или дървен кол, за да не възкръсне от мъртвите. Историците отнасят тези вярвания във вампири в Средновековието и дори по-рано, в предхристиански времена или първите векове след Покръстването на българите.

Според някои учени, вампирите са част от българската митология и вярванията в тях датират от древността, като ранното християнство не ги е отхвърлило.

През онази епоха се е вярвало, че след смъртта душата на починалия се отправя към Небесното царство, където ще получи вечен покой, въпреки че тази привилегия се отнасяла само за душите на честните и безгрешните, тези, които са уважавали тогавашните морални норми.

И обратното, душите на злите оставали в телата им и много често излизали от гроба, за да пият кръв, първо животинска, а след време и човешка, както гласят легендите.

Затова, за да не допуснат починалия да се превърне във вампир, през нощта, веднага след погребението и винаги преди полунощ, група смели мъже изравяли трупа и го пронизвали с кол в гърдите. По-богатите използвали желязо, а бедните пробождали с дървен прът, като оставяли предмета забит, за да притиска мъртвия към земята, като не му позволява да се изправя.

Според наши историци, не е странен факта, че подобни ритуали съществували и в земите на днешна Румъния, тъй като тези територии са формирали част от царство България до XIV век, когато страната ни пада под османско иго.

Учени, като Божидар Димитров, поставят под съмнение схващането, че Румъния е родното място на вампирите. Нейното популяризиране като такава става благодарение на романа „Дракула“, публикуван през 1897 година от ирландеца Брам Стокър и базиран на народни предания от този район за местен владетел, наречен Влад Цепеш.

Относно нашия скелет, учените имат още едно предположение. Смята се, че е принадлежал на знатна особа, тъй като е погребан под абсидата на църква – място, запазено за вечен покой на градоначалници, градски съветници и свещеници.

Има и вероятност да е бил морски пират, действал на територията на Созопол, през онази епоха. Историческите сведения за него споделят, че се е наричал Кривич /Кривия, Гърбавия/.

Малко след откриването на „пирата“, встрани от него, във втори гроб е открит скелет също прободен с метален предмет в сърцето. По структурата на костите и близостта до първия гроб се съди, че това е жена, предполагаема съпруга на Кривич.

Този втори гроб доказва колко голям е бил страхът на средновековния суеверен българин, който въпреки приемането на християнството пази и до днес езическото в себе си.

Смелите могат да се възползват от ваканцията на море, за да посетят Археологическия музей в Созопол и да се срещнат лице в лице с вампира. А дали е наистина такъв – това може би ще остане тайна. Една стряскаща тайна!

Георги Цанов

добави коментар