Софийската Света гора и Чепинския манастир

Чепинският манастир е уникален с това, че се намира в равнина, край тракийската „Голема могила“, близо до с. Чепинци, Софийско, (сега квартал на София), а не както е обичайно – на трудно достъпно място.

Както местните хора казват, тук е имало манастир още от Средновековието. „Свети Три Светители“ е част от Софийската Света гора, когато по време на Второто българско царство 14 манастира, всички в Софийско и Ихтиманско поле, в полите на Плана, Витоша, Люлин, Руй и Лозенска планина, та чак до Стара планина и Драгоман, били издигнати по искане на цар Иван Александър. Съставлявали една духовна общност и били под единно управление. Това била т.н. Лавра – или главен манастир. Знае се, че до падането на България под турско робство главен е бил бистришкият манастир „Св. Георги“, а през 15 век – драгалевският „Св. Богородица Витошка“. Това сдружение на близко разположени манастири се изгражда няколко века.

Днес на територията на Софийската Света гора има 44 действащи манастира, а общо с нереставрираните са 66. По склоновете на „Голема могила“ са открити специално изкопани землянки, които са служели за жилища на монасите. Има и специално направена сводеста гробница, където духовните лица са се усамотявали за молитви по време на пости. Затова се нарича и постница.

Тримата светители са Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Паметта им се отбелязва от църквата на 30 януари (12 февруари). Всеки от тях има свой отделен празник през годината, но тази обща дата е определена от самите тях през 1076 г. Възникнал голям спор в Константинопол между най-изкусните в красноречието учители и се стигнало до разделение. Тогава се намесили тримата светители, които посветили живота си на църковно единомислие и общохристиянски мир.

Св. Василий Велики е изявен поборник на православието, богослов, съставител на нравствени и монашески правила и проповеди. Съставител на Василиева света литургия, която се изпълнява 10 пъти през църковната година.

Св. Григорий Богослов произнесъл своите знаменити слова на богословието и е утвърден за цариградски епископ. Имал разностранни дарования и бил много благочестив.

За Св. Йоан Златоуст казват, че е „най-великият проповедник измежду най-великите отци и учители на християнската църква“. Поучавал за любов към добродетелта и отвращение от злото, за благоприличие, за правда.

По време на турското робство в манастира „Св. Три Светители“ слизат и хайдути. След обира на турската хазна, залавянето на Димитър Общи, разкриването на тайната организация срещу турската империя и създадените от Васил Левски революционни комитети, много от манастирите около София са разрушени – турците ги смятат за центрове на борбата за свобода. Опожарен е и чепинския манастир. Изгаря напълно дървената постройка, остават само каменните основи и керемидите. От 24-та монаси само няколко успяват да се скрият в манастира „Седемте престола“ в Осеновлак, от другата страна на планината, а останалите са заточени в Диарбекир. Чепинчани поставят един дървен кръст, за да се знае, че на това място е имало света обител…

След Освобождението от турско иго през 1878 г. по инициатива на завърналия се от изгнание монах Найден Кентров, заедно с трима свои съмишленици правят чешма с три чучура в двора на манастира. Изразяват благодарността си с надпис: „Който тука пие – Бог да го поживи, като умре – Бог да го прости“. Игнатий един от монасите на манастира също се завръща жив и името му е увековечено на каменна плоча като ктитор на църквата.

През 1906 г. започва възстановяването на манастира. Три ангела не дават мира на баба Геша от Локорско, омъжена в Чепинци, докато не се изгради манастир. От това време е запазено Шатовското църкве.

Сега освен основната църква в манастира „Св. Три Светители“ в Чепинци има два нови параклиса „Св. Петка“ и „Св. Пророк Илия“ и построената с помощта на дарители битова сграда.