Spisanie.to

Списание Историята

Първият брой купих като ученичка в гимназията, вторият, като студентка 3-ти курс, очаквам за третия да съм с дете на ръце. Такава е действителността в България, добрите идеи трудно се реализират. Инициативата за издаването на списание „Историята” е на проф. Андрей Пантев. Около него гравитират специалисти, работещи в различни периоди от историята, които списват страниците на журнала. По достъпен начин за неспециализираната читателска аудитория са обяснени процеси от близкото и далечно минало.

Водещата тема на първия брой е културата на прабългарите, преди основаването на Дунавска България и след това, до падането на Първото Българско царство под византийско иго. Статиите са написани от най-големите познавачи на проблемите, засягащи древните българи. Изданието компилира материали на вече покойни светила в науката като: Геза Фехер, Богдан Филов, Веселин Бешевлиев и нашите съвременници: Михаил Юхма и Веселина Вачкова.

Сред тях се откроява написаното от литературния историк Александър Мошев, посветил страницата си в списанието на Фани Попова – Мутафова. Във „Фани Попова – Мутафова и „Българска орда“ се описва необходимостта от реабилитирането на авторката след 1989 г. и „горчивата чаша“ на репресиите“, която интелектуалката е длъжна да изпие до дъно. За „своеволията си“ лежи в Централния софийски затвор две години, а страхът я възпира да посещава своя дългогодишен приятел историкът Димитър Съсълов, с когото са част от „Българска орда“. Ордата е сдружение между писачите на исторически романи и професионалните историци, създадено през 1938 г., година преди войната. Всички те: Съсълов, Н. Станишев, С. Шангов, Т. Танев са заклеймени като фашисти и преследвани от комунистическия режим, след 9-ти.

На противоположния полюс стои вторият брой на поредицата. Той разказва за едно от най-новите явления в българската историческа наука, т.нар. „Живковизъм“. Темата е любима за присъстващата в редакционния  съвет на изданието Искра Баева. Тя се е постарала да обхване максимално много гледни точки за ерата на Татовото управление. Не са подминати и децата на първия – Людмила и Владимир, защото синът се дипломира по милост в СУ, в специалност История. Подменяни са му листи от изпитните работи, за ги взима и то не с високи оценки. Целта е била единствено да се дипломира, независимо от резултата, но за бохем като Живков – младши това изглежда е представлявало сериозна трудност. В изданието са включени още подробности около връзката на първия с актрисата Ванча Дойчева, приятелството му с Леонид Брежнев, снимки и коментари от многобройните му изяви като музикант, танцьор, изобщо човек от народа. Изданието е особено актуално тъкмо сега, дни преди 101-вата годишнина от рождението на Тодор Живков.

В следващите броеве е предвидено да бъдат публикувани истории от времето на Втората Световна война, Кобургите, както и подробности около развитието на тайните общества. 

Мая Джамбазова

добави коментар