Средновековните университети

През Средновековието възникват първите Висши учебни заведения, в които хората постъпвали, за да продължат и обогатят своите знания. В този период популярен става латинският термин „Universitas magistrorum et scholarium“, което означава „общност на преподаватели и учени“. Университетите възникват с появата на градския живот и с образуването на професионалните гилдии, които представлявали специализирани сдружения, обединяващи хора с еднакви интереси.

Преди появата на новите научни средища, образованието в Европа, в продължение на стотици години, се осъществявало в християнските катедрални или монашески училища. В тях преподаватели били самите монаси и монахини. Най-ранните университети били формирани с помощта на Латинската църква и папата.

В началото Висшите заведения били основавани на мястото на някои стари училища. Първото документално свидетелство за появата им е издаването на академичната харта Constitutio Habita през 1158 г. в Болоня. С нея било поставено началото на новите образователни средища на Европейския континент. В последствие се появяват и университети в Париж, Оксфорд, Модена, Паленсия, Кеймбридж, Саламанка, Монпелие, Падуа, Тулуза.

Университетът в Болоня започва да функционира още през 1088 г. Интересно за отбелязване е, че първите преподаватели в него не получавали заплати. Липсата на възнаграждение се свързвала със схващането, че образованието е дар от Бога. Ето защо учениците в него дарявали своите възпитатели с подаръци, но не и с пари.

След като император Фридрих I Барбароса обнародва през 1158 г. Constitutio Habita, е установено, че всяко училище се утвърждава като „Societas dei soci“, под надзора на майстор, който получава издръжка от таксите на своите студенти. Империята отделяла голямо внимание върху развитието на науката и затова се ангажирала със защитата на учени, които пътували по света, като не допускала да бъде засегната от проникването на политически власти. Така университетът става място, в което научните изследвания можели да се развиват без външна намеса.

В следващите векове академичното средище претърпява силни удари. През тринадесетото столетие то се бори за своята независимост, изправяйки се срещу политическите сили, които се опитвали да го използват като средство за престиж. Въпреки несигурното време, там започват да се изучават по-усилено специалности като аритметика, философия, астрономия, логика, риторика, медицина, граматика, богословие и други. Всичко това допринесло, в течение на времето, за нарастването на славата на Висшето заведение.

Жаждата за знание отприщила силна вълна на формиране на университети в Европа. Хората все повече възприемали схващането, че образованието ще подпомогне тяхното развитие. Новото убеждение навлязло, благодарение на появата на философското течение – хуманизъм, което му отрежда основна роля в живота на човешкото същество.

Европейските университети били устроени по различен начин. Въпреки това, те притежавали и някои сходства. Във всички тях се четяло и пишело на латински език. Професорите изнасяли лекции по философия, логика и метафизика върху книгите на Аристотел, докато медицинските им уроци били базирани върху работите на Хипократ, Гален и Авицена. Разликите между северните и южните учреждения се съдържала в изучаваните предмети. Италианските университети били фокусирани върху медицината и правото, а северните – върху изкуството и теологията.

Следващото академично заведение, което се появява през Средновековието, е Парижкият университет, известен още като Сорбоната. Той е основан в средата на тринадесети век. Имал е четири факултета по: медицина, изкуство, право, теология. Студентите в него били разделени на четири части, в зависимост от националния произход и религиозните си възгледи. За да се разграничат, студентите от Сорбоната бръснели върховете на главите си и носели специални дрехи.

Третото европейско висше училище е основано в края на 12 век в Англия. Няма конкретни сведения кога е открит Оксфордският университет. Той се разраства бързо през 1167 г., когато Хенри II забранява на английските ученици да посещават Сорбоната в Париж. Един век по-късно, академичното здание успява да се издигне сред най-престижните научни средища. Още от самото начало, Оксфорд е бил център на оживена полемика между учени, участващи в религиозни и политически спорове през 13 век. Там се формират първите колежи, които имали своя автономия.

Днес част от тези Средновековни научни домове са успели да запазят духа на отминалото време и да съхранят и доразвият у своите възпитаници любовта към знанието.