Старите части на Ловеч, Велико Търново, Габрово, Благоевград

През по-голямата част от годината честичко си мечтаем за екскурзии в чужбина. Искаме да видим чуждата култура, начин на живот, забележителности. Гледайки пристигащите чуждестранни туристи у нас, се чудим какво пък толкова привлекателно виждат в българските градове. Ежедневната рутина напълно ни е погълнала и все по-рядко се замисляме, каква гордост е да се наречем българи. В навечерието на 3 март обикновено се сещаме с носталгия какво ни прави уникални и имаме нужда да вдишаме аромата на миналото, да се докоснем до местата, където дедите ни са пролели кръвта си, за да пребъдем ние. Много от градовете ни имат стари части, които ни припомнят славните времена и позабравените ценности. Ето някои от тях:

Ловеч – градът на люляците. Множество китни люляци надничат по калдъръмите на старинния кв. Вароша – пазител на над 200 историческо-архитектурни паметници, а много от възрожденските къщи функционират като хотели и заведения. Най-старинната забележителност е Ловешката средновековна крепост, където братята Асен и Петър провъзгласяват освобождението от византийска власт (1187 г.). Тя често е сцена спектакли, напр. аудио-визуалния „Звук и светлина“. Спектакълът е със заглавие „История своя тачим…“ и е излъчен за първи път през 2007 г. Наблизо сякаш нарочно е поставен паметникът на Левски, напомняйки, че Ловеч е бил центърът на Вътрешната революционна организация.

Можете да разгледате музей „Васил Левски“ и къщите, в които е провеждал събрания. Други забележителности са Етнографският комплекс, училище „Йосиф I“ (където е написана песента „Върви, народе възродени“), църквите „Успение Богородично“ и „Света Неделя“. Левски далеч не е единственият гений оставил следи в града, будител тук е бил Славейков-баща, а майстор Кольо Фичето построява може би най-големия си шедьовър – Покрития мост над река Осъм.Той би бил идеален за край на разходката ви, защото от занаятчийските и сувенирни магазинчета бихте могли да си вземете нещо за спомен и да си отдъхнете в някое от кафенета.

Благоевград и неговият Архитектурен комплекс Вароша. Не, няма грешка! Думата „варош“ означава „стар град“, затова не един български град има квартал с това име. Възрожденският Вароша е бил българската махала в Благоевград. Не се различава много по архитектура от ловчанския, къщите са предимно едноетажни със задни входове през дворовете. В средата на XIX век е модерно художественото изографисване, запазена зография има Мощанската къща (1888 г.). Днес дворът й събира между розовите си храсти много зрители по време на опера, концерти и т.н.

Бижуто на квартала е църквата „Въведение Богородично“ (1844 г.). За построяването българското население е издействало ферман и всеки е помагал според възможностите си. Стенописите и иконите са дело на майстори от Банската и Самоковската художествена школа. Можете да посетите и Регионалния исторически музей, къщата-музей „Роден дом на Георги Измирлиев – Македончето“, галерии, ателиета, след което да се заредите с нова енергия в автентични заведения и хотели.

Велико Търново – градът на царете. Най-важното място за посещение от старата част на града е крепостта Царевец (XII в.), върху която редовно се проектира аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов Звук и светлина“. На Празника на Велико Търново (22.03) предстои да се излъчи негова обогатена програма, представяща величието на Второто българско царство. До тогава трябва да е готов и музейният център на крепостта, чиято подготовка в момента усилено тече.

Други важни забележителности са музеят „Възраждане и Учредително събрание“, където се поставя началото на Третата българска държава (1879 г.) и църквата „Св. Четиресет мъченици“, където е обявена независимостта на българската държава (1908 г.). Прекрасни за разходка уличката „Гурко“, с панорамните си гледки и Самоводската чаршия, на която е невъзможно да не си развържете кесията. Изкушенията са много – занаятчийските работилнички, сувенирните магазинчета, картинните галерии, съблазнителните десерти на уютната сладкарница „Стратилат“. Тук се намират цели две произведения на Кольо Фичето – Къщата с маймунката и хан Хаджи Николи, едновременно музей и един от най-добрите ресторанти в града.

Габрово и Етъра. За разлика от другите три града, Габрово няма обособена стара част, а забележителностите са разхвърляни из града. Най-емблематични са Архитектурно-етнографският комплекс „Етър“, храмът „Свети Йоан Предтеча“, Априловската гимназия (1835 г.), в която се помещава Националният музей на образованието. Етъра представлява открит музей на българското занаятчийство. Петдесет са обектите в музея, като емблематична е колекцията от водни съоръжения. Занаятчийската чаршия представя 16 точни копия на реално съществували сгради-образци на възрожденската архитектура.

Представени са иконописта, грънчарството, шекерджийството, ножарството и др. Освен да наблюдавате работата на майсторите и да си закупите автентични изделия, можете да се запишете на курсове по различни занаяти. Етъра ежегодно е домакин на Международния панаир на народните занаяти и различни възстановки на празнични обичаи, които ще ви потопят в атмосферата на българския бит. Лазар Донков – проектант на комплекса споделя, че идеята е „миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство“.

Този поглед към миналото и поредният „отлетял“ 3 март ме навеждат на мисълта, че днешното „сега“ ще бъде „вчера“ за новите поколения… Какво ли бъдеще ги очаква, ако нямат памет за минало, с което да се гордеят. Нека им оставим такова!