Spisanie.to

Сърница в края на социалистическия период

Град Сърница е напълно обновено селище, център на селищна система. Той е най-голямото селище в горното поречие на р. Доспат. Не е останало нищо от схлупените къщурки, покрити с дървени капаци. Всичко тук е ново – и къщите и хората. Истинска пролет е разцъфтяла в този край. Драго му е на човек да броди из китните ливади, да диша чистия въздух, да пие студена вода от онези тридесетина бистроструйни чешми с по два, три, та дори и с по двадесет чучура, които шуртят крах шосето по десния бряг на яз. Доспат. Какво ли не прави човешкото дръзновение?

В условията на социалистическото строителство за по-малко от четири десетилетия тук наистина са настъпили коренни промени. Та кой е мислил, че човекът ще разсече високите рътлини и древната Сура ще потече на север, към равна Тракия. Тя задвижва турбините на водноелектрическите централи „Въча’, „Въча 2“, „Кричим”, „Антонивановци“, „Тешел”, ВЕЦ“Девин”, „Цанков камък”, „Михалково”.

Много важно за социално-икономическото и културното развитие на сърнишките селца е обособяването на Сърнишката селищна система. Тя е най-малката в рамките на Пазарджишки окръг. Територията и обхваща част от Югозападните Родопи, главно горното поречие на р. Доспат. В тези си граници площта на общината наподобява неправилен правоъгълник, силно удължен в посока северозапад-югоизток. Общата дължина в югоизточно направление е около 36км, а средната ширина-около 7км. Средната надморска височина е 1198м, като преобладаващите горски терени са с надморска височина 1400-1600м. Селищната система граничи с Благоевградски и Смолянски окръг и с общините Батак и Велинград. Има 197,2 км2 площи около 2200 жители. Средната гъстота на населението е 21 жители на км2.

Вековните традиции в животновъдството и растениевъдството дават възможност селското стопанство да се развива и за в бъдеще като перспективен отрасъл. Горите пък са източник за препитание на почти половината от сърничани. Откъснатостта на общината от големите градове и промишлените центрове не дават възможност тук да се развиват големи предприятия.

През последните десетина години са открити килимарски цехове в Сърница, Крушата, Побит камък и Медени поляни. Добра дейност развива и дърводелският цех. Появява се и нов отрасъл-машиностроенето, като е открит цех на МК „Оптикоелектрон”. По този начин се създават възможности за по-рационалното използване на трудовите ресурси, за по-пълноценната реализация на младите хора, които завършват средни и висши учебни заведения.

Сърнишката селищна система се развива и като курортно-туристически център в Западните Родопи. Оттук преминава един от маршрутите на екскурзионното летуване. Обзаведена е туристическа спалня в м. Селище и в с.Сърница, а край язовир Доспат е уреден специален къмпинг, стопанисван от месното държавно семепроизводно стопанство. Строи се ваканционно селище и туристическа хижа на брега на язовира, не далеч от село Крушата.

Селищата в Сърнишката селищна система коренно са изменили своя облик. Сега къщите са нови и добре подреден, отговарящи на всички съвременни изисквания на бита. Заведения за обществено хранене, детски градини и училища има във всички съставни села. В центъра на общината е извършено огромно жилищно и културно-битово строителство. Изградени са ресторант и сладкарница, универсален магазин, дом на Общинския народен съвет и на партийния комитет, пощенска станция с автоматична телефонна централа, която осигурява връзка с цялата страна, здравен дом.

Особено красива е сградата на Младежкия дом, разположена около озеленено дворно пространство. Наляво от централния вход е кафе сладкарницата с 60 места и зала за увеселения. Вдясно са зрителната зала и малка сцена и други помощни помещения. В централната постройка са разположени двуетажната клубна част и административните канцеларии. Проектът на тази интересна в архитектурно отношение сграда е дело на арх. Мануел Манолов. Селото е водоснабдено и канализирано. Търговската и пътната мрежа са добре организирани.

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :