Традиции от старо време – Великден в България

Великден е най-тачения християнски празник за православното семейство. Всяка година с настъпването на пролетта и новото плодородно начало за Земята, настъпва и благоденствието на Христово Възкресение.

Докато католическите християни честват и отделят повече приготовления за Рождество Христово, отколкото за Великден, то в православната църква Възкресението Христово е един от празниците с най – много традиции и обичаи.

В България този празник е не само повод за сплотяване на семейството, но е и свързано с ревностно пазени православни традиции. Приготовленията започват седмица предварително, като дома се почиства изцяло, а на Велики Четвъртък се боядисват яйцата. Ден по-късно на Разпети петък не се върши никаква домакинска работа. В събота преди Великден, задължително се ходи на църква, а в неделя празникът се чества с богата трапеза.

Ето и някои интересни факти за честването на Великден в България:

У нас първото боядисано яйце, задължително е червено. То е символ на живота. Веднага след като се боядиса, още топло, по традиция, най-възрастната жена в семейството, трябва да нарисува с него кръстче по челата на останалите за здраве, като започне от най-малките. След това яйцето се поставя на кандилото пред иконата, за да пази дома и да дава здраве през цялата година.

Останалите боядисани яйца се носят в църквата, за да се осветят, след което се разпределят в кошнички за най-близките роднини и приятели, отново, за здраве и благополучие и се пазят до самия празник.

Интересен факт е, че преди появата на изкуствените оцветители, яйцата са се боядисвали с отвара от билки или ядки. Като например с отвара от риган се получава червената боя, от коприва – зелената, а жълтата – с помощта на отвара от стар кромид лук както и от орехи или кори на ябълка.

Великденската трапеза в България е пъстра, както на цвят, така и на традиции. Шарените яйца, сладкият козунак, обредният хляб, зелената салата и агнешкото са неизменна част от празника на православното християнско семейство.

Не много хора знаят, че всъщност в българския език първоначално не е съществувало понятието козунак, това е заемка от гръцкият език, въпреки че проучвания доказват, че всъщност козунакът е „роден“ през XVII в. във Франция и след това се разпространява в Европа.

Българската традиция повелява да се направи великденски обреден хляб, който е шарен и е украсен с боядисани яйца, поставени непосредствено след като е изпечен. На родната великденска трапеза присъства и агнешкото месо, което се яде в първия ден след 40-те пости.

Седмицата след Великден се нарича Светла Неделя. В края на тази седмица е така нареченият Малък Великден, тогава по традиция се носят яйца и хляб или козунак на починалите близки – поставят се на гробовете, за да може мъртвите да не останат гладни.

40 дни е периода след Възкресение Христово, в който православните християни се поздравяват с Христос Възкресе – Во Истина Възкресе.

Великден е празник, който озарява християнския дом и семейство. Българските великденски обичаи и традиции пазят в себе си отминалата епоха и са успели да преминат векове наред непокътнати и все така силни. А на нас само ни остава да ги съхраняваме и пазим – зрънце не само от духовна гледна точка, това са традиции оцелели, заради силата на народния дух и вяра.