Spisanie.to

Хълмът Царевец – един от символите на България

Някога България е била велика и могъща страна. И макар тези векове да са отдавна отминали, времето не може да заличи спомена и паметниците. И днес може да се докоснем до славното ни минало благодарение на местата, запазили се до наши дни. Такова е място е Царевец – задължителна дестинация за всеки българин. Крепостта стотици години е била верен пазител на българския дух и българщината и затова сега привлича туристи не само от страната, но и от целия свят.

Следи от живот по хълма има още от третото хилядолетия преди Христа. В ранните векове на новата ера градът е населяван от траките и е бил център на римската провинция Долна Мизия. През Средновековието българите развиват селището и то бързо се разраства. Това налага неговото укрепване и през XII век започва строенето на крепостната стена. Тя е дълга над 1 километър, на места дебелината ѝ достига до 3,40 м, а височината ѝ е над 10 метра.

През 1185 година, след освобождението от близо двувековно робство, Търново е определен за престолен град на Втората българска държава. Хълмът Царевец е избран за главно седалище на царете и висшата аристокрация. Това не е случайно – естествената защита на непристъпните отвесни хълмове и река Янтра го правят невъзможен за превземане и изключително сигурен. Хронистите я наричат „орловото гнездо на българите”.

И днес можем да видим трите входа на крепостта. Главният вход е разположен от западната страна, където е имало три порти, които днес са възстановени, подвижен мост и отбранителни кули. Този от северозападната стена е наречен „Малка” или Асенова порта. Това е мястото, което осигурява най-лесен достъп. Кулата защитава Френкхисарската порта и голямото водохранилище на река Янтра. Тя се нарича Балдуинова, на името на Балдуин – латински императорът, пленен от цар Калоян, след победата над латинците в одринската битка през 1205 година. Входът от югоизточната стена е свързвал хълма с търговския квартал.

Средновековният Царевец е бил плътно застроен. На северозападния и източния склон са открити над 400 жилищни постройки, в които се живели представителите на аристокрацията, духовността и занаятчийството, също 22 богато украсени със стенописи църкви и 4 манастира. В града заедно с аристокрацията е живяло и обикновеното население. По времето, когато Търново е бил столица в него са живели над 3000 души. В градоустройствен план градът е бил разделен на квартали. Намерени са също дрехи, изтъкани от злато, а също и златни накити.

Седалището на българските царе е било разположено в централната част на Царевец. Той представлява архитектурен комплекс от няколко постройки. Там се издига дворцовият комплекс, където се помещава тронната зала, дворцовата църква и покоите на царя. Защитен е с вътрешна крепостна стена и разполага с две врати, с бойни кули. Освен двореца там са функционирали и различни обществени и административни сгради. Запазени се сгради, които историците отнасят към първите векове на Средновековието.

„Кацнала” най-отгоре на хълма е впечатляващата Патриаршеска църква. Тя поразява със своя мащаб и архитектура. В нея можете да разгледате иконописите, които проследяват историята и развитието на Втората българска държава и я превръщат в храм-паметник на изкуството.

Преминете ли през портата на крепостта Царевец ще попаднете в епохата на Второто българско царство. Ще минете оттам, където преди стотици години са минавали братята Асен и Петър, цар Иван Асен и непобедимата българска войска. Но срещата с миналото продължава и през нощта, когато ще се насладите на невероятната атракция „Звук и светлина”, която представя епизоди от този период със светлини, музика и лазери.

Нели Великова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор