Spisanie.to

70 години от обявяването на България за република

През септември 2016 г. се навършват 70 години от обявяването на България за република. Във връзка с кръглата годишнина разговаряхме с историка и съсъставител на „Журнал за исторически и археологически изследвания” Симеон Кулиш.

Мая Джамбазова: Г-н Кулиш, разкажете малко повече за събитията, развили се в българската политика през средата на 40-те години на XX век.

Симеон Кулиш: Втората половина на 40-те години на миналия век са изключително динамични и все още будят дискусии сред българската историческа общност, а и сред обществото като цяло. До 9.09.1944 г. Бълария е на страната на Тристранния пакт. След извършения военнополитически преврат в страната от силите на Отечественият фронт ( ОФ ) и сваляне на правителството на Константин Муравиев ( 2.09-09.09.1944 г. ) ние ставаме съюзници на Съветския съюз. Важен момент в хода на всички тези събития е, че 3 дни преди навлизането на Червената армия на българска територия Москва ни обявява война.

Установената лява коалиция от ОФ на 9-ти септември ( БРП, БЗНС „Александър Стамболийски”, Политически кръг „Звено”, БРСДП и независими интелектуалци ) съставя правителство начело с Кимон Георгиев ( ПК „Звено” ). Започва периода на т.нар. „народна демокрация”. Най-големият член на ОФ – БРП/к/ започва прогресивно увеличаване на членската си маса и за няколко месечен период ( септември-декември 1944 г.) от 13 700 до преврата достигат в края на годината 250 000 члена. Силното влияние сред обществото на тази организация се дължи на няколко факта: 1. Подкрепа от СССР; 2. Те притежават разработена конкретна политическа програма; 3. Имат мощен печатен орган – в-к „Работническо дело”; 4. Сериозна и силна ейрархична структура на самата партия – до края на 1944 г. са организирани и проведени околийски и областни конференции, като заедно с това са избрани и съответните ръководства;

За много кратък период от време българското общество се преобръща на 180 градуса. От септември 1944 г. до декември 1948 г. в страната се провежда т.нар. „Народен съд”, създават се ТВО ( Трудововъзпитателно общежитие ), избора се XXVI ОНС със сериозна законодателна дейност, заседава VI ВНС, провежда се референдум за смяна на държавното управление ( септември 1946 г. ), приема се нова Конституция ( 4.12.1947 г. ) и България е обявена за Народна република, ликвидира се всякаква политическа опозиция и се преминава към еднопартийно управление на БКП.

В международен план трябва да се отбележи, че съдбата на България се държи изцяло в ръцете на Великите сили. Нова външна политика започва да се провежда от ОФ правителствата след 9.09.1944 г. и тя е насочена главно към сътрудничество със СССР и Югославия. През октомври 1944 г. Сталин и Чърчил договарят сферите си на влияние на Балканите, като съотношението за България е 80:20% в полза на Москва. Същият месец и година се подписва Съглашение за примирие между България, СССР и командващият съюзническите сили в Средиземно море генерал-лейтенант Хомел. Създава се и Съюзна контролна комисия, която има за главна цел да следи за изпълнението на задълженията на София и провеждането на честни и демократични избори в страната. С подписване на Парижкия мирен договор ( 10.02.1947 г. ) България запазва границите си от 01.01.1941 г., т.е. включително и тези земи по Крайовската спогодба, въоръжените ни сили са сведени до 65 000 души, претенциите ни за излаз на Егейско море не са одобрени, демилитаризира се северната част на българо-гръцката граница, определени са репарации в размер на $70 млн. за 8 г. в български стоки, като заедно с това България губи всичките си авоари в германските банки.

Вследващите години започва сталинизацията на страната ни, както във вътрешен, така и във външен политически аспект.

Мая Джамбазова: Какво довежда до смяната на формата на управление в България преди 70 години?

Симеон Кулиш: Преди всичко това е обществената нагласа. БРП/к/ прави всичко възможно за да повлияе в тази насока на българите. Дори опозицията е принудена да подкрепи иначе незаконния референдум поради тази причина. Както споменах и по-горе, външният фактор е изключително силен в този период върху България и не трябва да се пренебрегва. Една от държавите с най-голям принос за унищожаване на силите от Тристранния пакт е Съветския съюз. Това е и страната с най-голямо влияние у нас, а тя е република. Освен това, монархизма вече се е изчерпал като държавна форма на управление като цяло и не буди доверие сред населението.

Мая Джамбазова: Оценявайки тогавашните събития, гледайки от дистанция на времето, добър ход ли е превръщането на България от манархия в република?

Симеон Кулиш: Вижте, рано или късно тази промяна е щяла да се случи. Пак казвам, съдбата на България е била в ръцете на Веиките сили. Този ход е бил неизбежен. За добро или зло нашата стрна е тръгнала по нов път на своето развитие. В тази връзка нека си припомним и думите на Апостола на свободата, който ни е оставил един от най-силните си завети – „За чиста и свята Република”. А дали думите и желанието на Левски са се изпълнили с желаното от него качество след 1946 г. все още е трудно да се каже.

Мая Джамбазова: Левски е искал чиста и свята република, спазват ли се заветите му днес?

Симеон Кулиш: С голямо огорчение и съжаление заявявам, че поне според мен, това не е така. Приели сме живота си за даденост и нищо повече. Не вникваме в смисъла и самата идеология на републиканизма, какво остава за думи като „чистота” и още повече за „святост”. Васил Иванов Кунчев ни завещава още да бъдем принципни, да спазваме и уважаваме законите, да не бъдем ласкатели, да се уважаваме и да живеем заедно, без значение от етнос и религия. За съжаление през последните 26 г. по стечение на обстоятелствата България е „оперирана” от възможността да ражда държавници, които да бъдат лицето и двигателя на една духовна, икономически стабилна и политически суверенна страна, хора, които поне да се опитат да спазват заветите на Левски.

Мая Джамбазова: Необходима ли е последваща политическа промяна в България, за да се стабилизира държавата?

Симеон Кулиш: Промяната е нужна и е възможна, тя е в самите нас, в нашето съзнание, мислене и култура, дело на всеки един от нас! За да променим държавата си, трябва да започнем първо от самите себе си. Да научим децата си на ред, на това, че има правила, които трябва да се спазват от всички. Защото именно тези, които сега са на 15-17 г. „утре” ще управляват, „утре” ще вземат решения за България, ще бъдат политици, дай Боже сред тях да има и държавници!

За щастие българският ген все още не се е предал и загубил своята сила. На пук на всичко малка по територия и население България продължава и днес да очарова и да буди възхищение у света със своите талантливи младежи. Всичко това, както и славната ни история ми дава повод за оптимизъм. За съжаление обаче съзнателно и целенасочено успяваме да загубим и доброволно предадем младите си хора на чужди народи, да работят за чужди интереси и за чужди икономики, обезличавайки се с времето.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :