Nicopolis ad Istrum – врата към античното минало

На около 20 км. северно от гр. Велико Търново, в страни от пътя за Русе, се намират развалините на римския град Никополис ад Иструм (букв. „Градът на победата на р. Истър (Дунав – с това име римляните са означили няколко реки в империята)“).

Построен е в чест на Траяновите победи над даките, тракийско племе, обитавало долините на Мизия. Античното селище е издигнато в началото на II век и е обитавано главно от военни ветерани, построили вилите си около новия град, след напускането на близкото военно селище.

В Никополис е оформен по т. нар. Хиподамова система, т.е. има две главни улици Cardo maximus, ориентирана по оста север-юг и Decumanus maximus, чиито краища сочат на изток и запад. Основните пътни артерии се пресичат под прав ъгъл, перпендикулярно, оформяйки естественият център на града. Останалите малки улици, също са идеално прави, като по-широките от тях имат и тротоари от двете страни.

Под пътната настилка е изградена канализация. Тръбите на водопреносната система са глинени, отходните води се стичат в издълбани улеи, покрити с тухлени сводове. Местното население се е захранвало с вода от близката река Истър (дн. Росица), посредством акведукт, проучван през последните години от директора на РИМ – В.Търново Иван Църов.

В града са функционирали обществени тоалетни (латрини), както и обществена баня, разположена до северната градска порта. Административните сгради са отоплявани с хипокауст, система от глинени тръби, изпускащи парата от нагорещяваната в подземната пещ вода. Част от съоръженията са разкрити и могат да бъдат разгледани от посетителя. Разкрити са още част от магазините, покрития пазар, градския площад (агора). Интерес буди отопляемата сграда за разходки – термоперипатос, имаща три зали. В тях знатните римляни са се развличали и уговаряли служебни дела, в студените зимни месеци.

Никополис е превземан при нашествията на готи (III век) и авари (VI-VII век), като последните сриват културните постройки. Животът на това място прекъсва до епохата на Късното Средновековие.

За архитектурата на Никополис ад Иструм са написани десетки изследвания на български и английски език. Проучванията започват в кр. XIX век (1900 г.), под ръководството на учения от чешки произход Васил Добруски. През последните години разкопки в археологическия резерват произвежда Павлина Владкова, научен работник в търновския музей и английският специалист Андрю Поутър. Тя спечели проект за анастилоза на сградите- реставрация във височина, включваща монтиране на архитектурни детайли върху основите им. При разкриването на древните руини са откривани монети, накити, фибули (игли за дрехи), глинени лампички (античният еквивалент на съвременните фенерчета).

Най-доброто време за посещение на обекта е през периода от март до май и от септември до ноември. Летните горещини в района на с. Никюп – турската транскрипция на Никополис, намиращо се на ок. 3 км. от римските старини, покачват живака в термометрите до 40° С.

Ако все пак сте решили да наминете на там през юни или юли, можете да намерите спасение в централната селска кръчма, предлагаща специалитети от родната кухня, приготвена с домашни продукти. Препоръчвам Ви да опитате печено заешко бутче с гарнитура от запържени в масло картофи.

Другото питейно заведение – „Оазис“ е истински оазис за посетителя, заради ледената търновска бира, подчертавам – не вода, а бира, струваща стотинки. Местните отдават стаи под наем, в които може да нощувате, в случай че сте изпуснали автобуса до Търново, захласнати по евтиния, но качествен алкохол и вкусните ястия.

Пожелавам Ви приятно прекарване в сърцето на България! Заслужава си!