Батак – град на минало и настояще

„И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен – някой ги запря… „

В подножието на Баташката планина, между пълноводните брегове на Стара река се намира град Батак. Веднага става ясно, че този град е създаден, за да оцелее – заобиколен е от осем хълма, които го пазят от пронизващите ветрове, а съседните високи върхове и буйните води на реката го правят труднодостъпен за зложелатели. И наистина, макар че след Априлското въстание населението му е почти изцяло избито, а самият град – опожарен, Батак намира сили да се издигне отново. Името му и до днес се асоциира с ужаса на турското робство. Но през XXIв. Батак предлага на своите посетители не само среща с миналото, но и модерна почивка в сърцето на Родопите.

Историята нашепва…

Стратегическото разположение на Батак го прави обитаем още от най-древни времена. За съжаление, няма достатъчно исторически сведения, с помощта на които да се определи годината, в която той възниква като селище. Откритите кости на носорог в района доказват, че там е имало живот още през далечния период Терциер.

Интересен е произходът на името на града. Смята се, че първото му име е било Батево – от галеното на брат – батко, бате. Наименованието Батак той получил от османците, докато е бил още село (Батак официално става град чак през 1963г.). Поробителите изпитвали трудност да произнесат Батево, поради което го заменили с близката по звучене турска дума батак. Ще се изненадате да научите, че на турски „батак“ означава кал. Те нарекли тогавашното село така заради мътните води на езерото, разположено в северния му край.

Името на Батак завинаги ще остане свързано със зверствата, извършени от турците при потушаването на Априлското въстание. През зимата на 1875г. сред батачани започнала трескава подготовка за предстоящото въстание. Тяхна е била задачата да спрат турския достъп до боеприпаси. На 30 април 1876г. местното население, предвождано от кмета Трендафил Керелов, се опълчило срещу поробителя. Но скоро срещу близо хиляда български въстаници била изпратена 8-хилядната войска на Ахмед ага Барутанлията. Това принудило Трендафил Керелов да събере оръжието от другарите си и да го даде на агата. Тогава, за да накаже непокорната рая, Ахмед Барутанлията заповядал кметът да бъде набоден на кол и опечен жив.

След това турската армия започнала поголовно клане. Селското училище било опожарено, а всички хора в него – зверски избити. Последното убежище на батачани била църквата „Света Неделя“. Най-жестоката част от клането е извършена именно в християнската обител. Хората, които подирили спасение вътре се оказали като в затвор. Обсадата на църквата продължила цели три дни, през които жени, деца и мъже се мъчели да издълбаят с ръце кладенец в земята, за да намерят вода.

Вдлъбнатините, които са успели да направят са запазени и до днес. Батак дава близо 5-хиляди жертви във въстанието. Клането има широк отзвук в европейските държави и Русия и предизвиква неприязънта на милиони хора към Османската империя. Смята се, че Априлското въстание и зверствата в Батак имат ключово значение за избухването на Руско-турската освободителна война.

Разходка в наши дни

И до ден-днешен църквата „Света Неделя“ съхранява атмосферата на Баташкото клане. Когато я посетите, ще усетите нещо, което трудно би могло да се опише. Сякаш самата сграда разказва за неописуемата мъка, която е попила в стените си. След Освобождението, „Света Неделя“ е превърната в музей-костница на загиналите през Априлското въстание. През 1977г. е обявена за национален исторически паметник на културата, а през 2011г. Светият Синод на Българската православна църква обявява за свети новомъченици българите, станали жертва на Баташкото клане.

В близост до църквата се намира и Историческият музей, който работи без почивен ден, както и Балиновата къща. Тя е построена скоро след Освобождението, а в момента функционира като етнографски музей и е голяма гордост за батачани.

Освен с драматичната си история Батак пленява и с красива природа. На 7км. от града се намира язовир „Батак“, той е известен сред любителите на риболова със спокойната си атмосфера. До него са изградени и няколко ски-писти.

Интересна дестинация са и двата резервата – „Беглика“ и „Дупката“. Първият резерват е известен с многовековните си смърчови гори и язовира към него – „Голям Беглик“. „Дупката“ пък е стопанисван от ЮНЕСКО и е известен с красивата си природа.

Ако сте запалени по алпинизма, със сигурност ще ви хареса туристическа разходка из Баташката планина. Всъщност тя е един от най-обширните ридове на Западните Родопи и може да ви изкуши с едни от най-високите върхове на Родопите – Баташки Снежник (2 082м.) и Голяма Сюткя (2 186м.)

Транспорт

Батак се намира на около 50км от град Пловдив. С удобен междуградски транспорт до него може да стигнете от Пловдив, Пазарджик, Велинград, Ракитово и Пещера.