Българските планини и известните ни писатели

Обратнопропорционално на нарастването на температурите навън, намалява желанието ни да прекарваме свободното си време в бездействие вкъщи пред екрана. Все по-често започваме да мечтаем за безгрижието на лятото, за почивки и приключения. И макар в повечето случаи тези мечти да са свързани с плажовете по Черноморието, не бива да забравяме, че българските планини могат да ни предложат много повече.

Планинският туризъм привлича все повече хора – с красивите гледки, които планината разкрива, с чувството за връзка с природата, с възможността за практикуване на множество спортове и с голямото разнообразие от природни забележителности за посещение. Може да му дадете шанс да впечатли и вас като отделите ден за разходка по някоя екопътека, организирате нощувка в хижа с приятели или предизвикате себе си да изкачите един от върховете първенци в страната.

Българските планини: Алеко и Витоша

Разположението на София в подножието на Витоша дава възможност на хората, които не могат да отделят много време, да се докоснат до този вид туризъм. Най-високият връх на планината – Черни връх (2 290 м.) не само разкрива запечатващата се в съзнанието гледка към Софийското поле, Стара планина и Рила… Но има и огромно значение за развитието на българския туризъм. Когато Алеко Константинов за пръв път организира изкачването му през 1895 г. се дава началото на Българския туристически съюз. На върха е поставен и барелеф на българския писател. Най-близката до върха хижа носи неговото име – „Алеко“. Във връзка с това изкачване са и известните думи на Щастливеца, станали девиз на поколения пътуващи родолюбци „Опознай родината си, за да я обикнеш“.

За да се насладите на красотата на планината, обаче, не е нужно да изчаквате върха. Тематичните маршрути, маркирани с табели с мисли на Петър Дънов също са интересно предложение. В комбинация с разходката сред честия въздух, може да почерпите и от мъдростта на учителя. Любителите на по-екстремните преживявания могат да се възползват от вело маршрутите – има подходящи и за начинаещи, и за напреднали. Базите за конна езда или обектите за различни типове катерене – спортно, традиционно или боулдър.

Българските планини: Вазов и Стара Планина

Красотата на българската природа вдъхновява и друг знаменит българин. Патриарха на българската литература Иван Вазов. Паметникът на един от неговите герои – Дядо Йоцо се намира в живописния Врачански Балкан. Който е част от Западна Стара планина и е едно от онези места в страната ни, които непременно трябва да се посетят.

Този район изобилства от интересни места за посещение. Водопадите Скакля – най-високият непостоянно течащ водопад в България и на Балканите – 141 м. и Боров камък. Лакатнишките скали – с излезлия сякаш от филм алпийски заслон „Орлово гнездо“. Пещерите „Леденика“ и „Темна дупка“. Селата разположени във вътрешността и по периферията на планината предлагат множество къщи за гости и вили, в които да отседнете. За да не се налага да се надпреварвате с времето и да превърнете обиколката си из Врачанска планина в една истинска почивка. А за да бъде тя наистина незабравима – може да съчетаете красивите гледки с покачващо адреналина спускане с рафтинг по река Искър.

Българските планини: Антон Дончев и Родопите

„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед“ казва Антон Дончев в един от най-известните български романи Време разделно. От панорамната площадката „Орлово око“ на връх Свети Илия, обаче, се разкрива такава гледка към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин, че всеки посетил я чувства, че може да го опровергае. До самата площадка, намираща се на височина 1563 м., се стига с високопроходим автомобил. Което прави пътя част от уникалното преживяване и усилва чувството за свобода, което човек изпитва на това място.

Но то далеч не е единственото, което може да посетите, ако решите да прекарате почивните си дни в Западните Родопи. В непосредствена близост се намира Ягодинската пещера – обитавана още от каменно-медната епоха. Тя е единствената пещера в България, в която, освен всички други пещерни образувания, се срещат и пещерни перли.

А от връх Виденица, най-високият в Западни Родопи, може да си види дори Бяло море. Според легендата на върха е имало светилище на бог Дионис. Днес на върха няма да намерите древен тракийски жрец, който да ви предскаже бъдещето. Но пък ще може да прекарате пълноценно време сред чистия въздух и въздействащата природа на Родопа планина.