Една различна среща с Жеравна

Страх и романтика в родното място на Йовков 

Прекрасно място, пропито с възрожденски дух, природна красота и вдъхновяващо спокойствие. Това знаем за намиращото се до Котел селце Жеравна.

Освен възможността да се докоснат до българските корени и традиции, то предлага на гостите си да отдъхнат в една наистина чудна обстановка и да избягат поне за малко от глобализацията (стига да искат точно това).

Жеравна може и да изненада. Това се случи при моята първа визита в родното място на писателя Йордан Йовков.

Отдавна мислех за Жеравна и посещението ми там стана факт през есента. Тоест във време, когато организираните групи любопитни туристи вече са се изнизали и селото по-скоро тръпне самотно и забравено в очакване на следващите.

Пристигнах късно вечерта с раздрънкано автобусче след няколко часово пътуване, съпроводено с изключително красиви природни пейзажи. И при все че съм прехвърлила 30-те и не бях сама, при стъпването на селското площадче, изпитах неописуем ужас. Не се виждаше жива душа, къщите изглеждаха „мъртви“, а някакъв силен вятър разклащаше дърветата като живи. С една дума не се очакваше прекрасна нощ.

Последва търсене на няколко набелязани от нас къщи за гости. Но без ориентир и някой, който да питаш, започваш да се чудиш дали не си сбъркал с мястото. На границата на изпадането на Жеравна в пълен мрак и в състояние на нарастващо за мен безпокойство, озовахме се пред къща, от която излизаше човек, оказал се впоследствие собственикът й. Обясни ни, че не може да ни настани, но ни насочи към място, където със сигурност щяло да има места.

Направо щях да хвръкна в посочената посока. Намерихме хазяина, места имаше, можеше и да вечеряме в прилежаща механа по-късно. Стигнахме до къщата в пълен мрак. Оказа се и, че сме единствените гости (може би съвсем логично). При все това изпитах най-блаженото чувство – на сигурност и уют, безкрайна романтика и споделеност. И предвид това, че ни бяха информирали, че къщите в Жеравна не се заключват.

Останалото е ясно. Събудихме се в окъпано от слънце село, грейнало в зеленина и тънещо в тишина, с живописни гледки, красиви къщи и спокойни хора. Предлагащо и красиво езеро, криещо навярно безброй чужди спомени. Място, което си струва да посетиш и опознаеш. Място, в което можеш да забравиш себе си и да се родиш за нов живот.