Spisanie.to

Езерото Байкал – Сибирската перла

Езерото Байкал е считано за богатството и гордостта на Русия. Легенди за красотата и чистотата на водите му се носят от древни времена. За природния феномен Байкал откриваме сведения в китайски ръкописи още от 110г. пр.н.е., а през XIII век европейската цивилизация научава за уникалното езеро от бележките на прочутия пътешественик Марко Поло.

Байкал представлява езеро с тектоничен произход на територията на Източен Сибир, на границата между Република Бурятия и Иркутската област в Русия. То възниква приблизително преди 20-25 милиона години и е считано за най-стария, запазен и до днес, естествен резервоар на прясна вода на планетата.

Байкал е и най-дълбокото познато сладководно езеро с максимална дълбочина от 1620 м. Акваторията му заема 31 500 кв.км. Дължината му е 636 км, а ширината – 79 км. Обемът на водата му е 23 хил. куб. км., като 20 % от незамръзналата прясна вода на планетата и 90 % от тази в Русия са събрани именно в езерото. Смята се, че ако всички други водоизточници на Земята пресъхнат, Байкал би могло да осигури вода за човечеството в продължение на половин век.

Разположеното сред Сибирската тайга Байкалско езеро е известно с кристално чистите си и богато наситени на кислород води. Слабоминерализирана и лековита, Байкалската вода е толкова бистра, че видимостта под езерната повърхност може да достигне до 40 м в дълбочина!

В езерото се вливат повече от 330 на брой реки и потоци, като основния му приток е река Селенга, а единствената изтичаща от езерото река е буйната и пълноводна Ангара. Поради необятната си водна шир, езерото неведнъж е оприличавано на море. Над езерната повърхност се издигат 27 острова, най-големия сред които е о-в Олхон. С площ от 730 km², той е третия по големина езерен остров в света.

Байкал е разположено на 455 м надморска височина, в котловина, заобиколена от планини, някои издигащи се на височина от почти 2000 м над водната повърхност. Езерото, обявено за национален резерват и включено в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, днес е дом на повече от 2600 растителни и животински видове, 75 % от които ендемити (видове, разпространени единствено на и около територията на езерото). Сред тях са: протозои, водни гъби, мешести, червеи, охлюви, миди, изоподи, амфиподи, харпактикоиди, циклопоиди, водни бълхи, остракоди, акари, щуки, живородни риби и др.

Безспорно, считания за най-любопитен ендемитен вид на територията на езерото е Байкалският тюлен (Pusa sibirica), наричан Нерпа. Нерпа е известен като единствения тюлен в света, който живее единствено в сладководна среда. Един от най-дребните на ръст и едновременно с това най-дружелюбни представители на своя род, Нерпа се предполага, че идва от Северния Ледовит океан преди около 500 000 години.

Освен многобройни ендемични видове, Байкал е съхранило и до днес и представители на древни растения и животни, които ни позволяват да добием представа за живота на Земята в далечните геоложки епохи. Наричано „руския Галапагос”, реликтното езеро Байкал е оценено като многообразна и рядка екосистема, представляваща своеобразен ключ към разгадаване тайните на еволюцията на организмовия свят на нашата планета.

Днес, уникалната флора и фауна на езерото оцелява при климатични условия, доста по-благоприятни от тези на заобикалящите езерото сибирски територии, считани за една от най-студените климатични зони на планетата. Средните летни температури в района на езерото са около 11° C, а средните зимни около −21° C.

През зимата (месец януари) Байкал замръзва за период от около 5 месеца, като към края на сезона дебелината на леда в езерото достига близо метър. Често явление през зимата е напукването на ледената езерна покривка и разчупването й на плочи с дължина, достигаща до 30 км! В резултат на този процес, водите на езерото получават добра аерация, дори и през зимните месеци, и организмите в него не страдат от недостиг на кислород.

Специфична особеност на Байкалския микроклимат е вечно ветровитото време. Познати са повече от 30 местни названия на Байкалски ветрове – северозападен, наричан „планински”, североизточен – „ангаре”, югозападен – „култук”, югоизточен – „шелонник”. Ветровете над причудливото езеро се делят на глобални и локални, в зависимост от техния произход.

Първите са свързани с преминаването на атмосферни фронтове и въздушни маси над езерото и са категоризирани като Байкалските ветрове с най-голяма скорост на вятъра, достигаща до 60 м/s! Локалните ветрове, от своя страна, възникват в резултат на температурни амплитуди, наблюдаващи се над езерната повърхност и по брега на езерото. Непредсказуеми и мощни, Байкалските ветрове са и причината за образуването на вълни в езерото, понякога достигащи до височина от 6 м!

Байкалското езеро неслучайно е носител на прозвището „Сибирската перла”. Прославило се като уникален природен феномен, езерото винаги е било синоним на неописуема красота, безкрайна синева и богато биоразнообразие. Съхранено непокътнато през вековете, днес легендарното Байкалско езеро е изправено пред сериозни предизвикателства в лицето на глобалното затопляне и модерната цивилизация.

В резултат на замърсявания с индустриални и битови отпадъчни води, на дъното на езерото се е образувала мъртва зона, чиито единствени водни обитатели са бактерии, а извън границите на мъртвата зона, в радиус от над 30 кв. км, се наблюдава и радикално преструктуриране на цели съобщества, обитаващи водите на езерото. Тъжно, но факт! Оставаме с надеждата, че може би все още не е твърде късно да съхраним този необикновен воден резерват с многомилионна история за радост и на идните поколения!

Ива Иванова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :