Златна Добруджа – туризъм в житницата на България

Има много основания да наричаме Добруджа „златна“. Златен е цветът на класовете – емблемата на този регион, познат като „житницата на България“. С цвят на злато е и пясъкът в курортите Албена и Русалка – перлите на добруджанското крайбрежие. Друг също толкова известен и посещаван курорт, който чисто географски също се причислява към Добруджа, е и удачно нареченият Златни пясъци. И не на последно място – древните земи на Добруджа дълги години крият в недрата си най-старото в Европа обработено злато.

Земеделие, туризъм и древна история – тези на пръв поглед несъчетаеми неща се преплитат по своеобразен начин в един от най-интересните региони на България – Добруджа.

Повечето от нас вероятно автоматично причисляват Добруджа към територията на България. Обширното плато с площ от над 23 000 кв. км обаче обхваща и част от Румъния. Най-общо казано, Южна Добруджа попада в територията на България, а Северна Добруджа следва течението на река Дунав отвъд границата и достига обширната й делта.

Добруджа е най-големият извор на вдъхновение за един от най-обичаните български писатели – Йордан Йовков. Много от сюжетите му се разиграват именно сред златните ниви на региона и разказват за трудния бит на човека, работещ на полето. До днес Добруджа остава най-важният за България регион за добив на житни култури.

Погрешна е обаче представата за Добруджа единствено като селскостопански район. Площта на платото в българската му част обхваща изключително важни от екологична и туристическа гледна точка територии. Тук е защитеното Дуранкулашко езеро – една от най-добре запазените влажни зони в цялата страна, разположена на миграционния път на птиците ViaPontica.Отново на нейна територия е и биосферният резерват „Сребърна“, включен в световното наследство на ЮНЕСКО. И двете местности са отворени за туристи и предлагат на всеки, който жадува да се откъсне от цивилизацията, един незабравим отдих сред дивата природа.

Също толкова спокойна е и атмосферата в Шабла, Тюленово, Крапец, Дуранкулак. Облагодетелствани от разположението си, тези места сякаш ни пренасят няколко десетилетия назад във времето, предлагайки ни една алтернативна, по-тиха лятна почивка. Скалистите и стръмни брегове при носа на Шабла или в Тюленово пък предизвикват въображението на романтичните души или страха на любителите на екстремни спортове.

Градовете на Добруджа също имат с какво да ни впечатлят. На територията на региона се намират поне шест от 100-те Национални туристически обекта, сред които, освен Природния резерват Сребърна, историческите музеи на Каварна и Силистра, Художествената галерия и Домът-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич и Археологическият резерват „Калиакра“. Да не забравяме и китния град Балчик – единственият в Добруджа, който се намира непосредствено до морето – приютил Архитектурно-парковия комплекс „Двореца“ и Университетската ботаническа градина.

Разбира се, времето съвсем не е спряло да тече в Добруджа. През лятото курортните комплекси Албена и Златни пясъци кипят от живот, предлагайки на гостите си незабравима комбинация от местни деликатеси, развлечения и модерно настаняване.

Районът на Добруджа е истински рай и за любителите на историята. Територията е населявана още от времето на късния неолит и през годините оттук минават траки, гърци, скити, дори келти и перси. Първите заселници на тази земя ще останат завинаги в историята на човечеството като създатели на най-старото в Европа, а вероятно и в целия свят, обработено злато, открито през 1972 г. във Варненския халколитен некропол.

Почитателите на историята не бива да пропускат и първия палеоисторически музей на открито в България при Дуранкулашкото езеро. Наричан „Европейската Троя“, музеят впечатлява с находки още от времето на палеолита, с първите каменни градежи на нашия континент и, не на последно място, с най-ранните наченки както на писменост, така и на парично-разменни ценности.

Задължителна спирка в пътуването по следите на древните ни прадеди е и нос Калиакра. Крепостта на величествения нос е стратегическо укрепление още от античния период, а по-късно и столица на Добруджанското деспотство и резиденция на деспот Добротица, чието име всъщност наследява целият регион. С мястото са свързани и много легенди, най-популярната от които разказва за четиридесет девойки, които, в опит да избягат от турските нашественици, преплели косите си и заедно скочили от носа в морската бездна. Друга легенда пък твърди, че самият нос се е създал под нозете на свети Никола, докато бягал, за да се спаси от османците. Свършил навътре в морето там, където нашествениците настигнали светеца и го посекли.

Необятни ниви, по които свеждат глави зрелите класове на пшеницата. Дълги и пусти плажове. Езера, приютили огромно разнообразие от птици. Модерни курорти, където животът никога не спира. История, изписана върху скалите. Всичко това е Добруджа. И много повече.