Мавриций – домът на птицата Додо

Остров Мавриций има 2,040 квадратни километра площ, 1.28 милиона жители, столицата му е Порт Луис, а името му е посветено на датския принц Мавриций Ван Насау. Това са характеристиките на острова, представени в най-общ план, но тези, които са го посетили, казват, че красотата му не може да се опише с думи. Тюркоазените води на Индийския океан, контрастът между цветове, култури и вкусове създават условия за незабравима ваканция. Освен това луксозните туристически комплекси и доброто обслужване нямат паралел в други тропически дестинации.

Малката островна страна става независима през 1968г. и оттогава там не са се проявявали никакви обществени и политически брожения, или пък военни действия. Индийците са местното и най-многочислено население (почти 70%), а сред останалите жители преобладават креоли, китайци, французи и малка част англичани и южноафриканци. Официален език е английският, но помежду си тамошните жители говорят на хинди, тамил, марати, хака и някои други диалекти.

Слънчевите плажове на Мавриций са защитени от коралов риф, който обгражда почти цялата брегова ивица, с изключение на най-южната част на острова, където се простират внушителни високи скали. Световно значение имат местностите Aapravasi Ghat и Le Morne Cultural Landscape, които са защитени от ЮНЕСКО. Заедно с тях туристите не пропускат да посетят и Pamplemousses – една от най-красивите ботанически градини в света, Blue Penny Museum, представящ колекции от най-редките пощенски марки, както и парковете Black River Gorges National Park и Casela Wildlife Park, където всеки може да се разходи и да поиграе с малките лъвчета, които се отглеждат там. В отсъствието на техните родители, разбира се.

Най-динамичното и оживено място е кварталът „Коудън Уотърфронт“, разположен в сърцето на столицата Порт Луис. Почитателите на хубавите ресторанти, шопинга и нощния живот прекарват по-голямата част от времето си именно там. Най-подходящото време, в което можете да създадете нови познанства и социални контакти, е между 6.00 и 9.00 ч. вечерта, когато във всички заведения за хранене и развлечения има големи промоции, известни с названието „Happy Hour“.

Тези и още много природни и културни забележителности привличат вниманието на туристи от цял свят, но това, което прави остров Мавриций емблематичен, е птицата Додо. Или по-скоро, данните, че тази птица някога е съществувала.

Птиците Додо населявали това място, необезпокоявани от нищо и никой, толкова дълго, че в своята еволюция загубили способността си да летят. Те живеели и гнездели на земята и се хранели с паднали от дърветата плодове. На острова нямало бозайници и гъстите му гори били дом за множество пернати видове.

През 1505 година португалците били първите хора, стъпили на островната земя. За кратък период Мавриций се превърнал в пристан за търговските кораби, които транспортирали храни и подправки. С тегло над 20 кг, птицата Додо била предпочитано от моряците ястие. Много екземпляри от този вид били избити именно за храна. По-късно, когато датчаните използвали острова като каторжническа колония, заедно с осъдените тук били докарани прасета и маймуни. В повечето кораби имало и плъхове, много от които също оставали на острова. Преди инвазията на хората и бозайниците, дошли с тях, редките птици не били заплашвани от хищници, но след това маймуните, плъховете и свинете лесно откривали яйцата на Додо, изяждали ги и разрушавали гнездата. Тези фактори значително редуцирали популацията на птиците. Сто години след заселването на Мавриций с хора, Додо вече била рядък вид. Според научните данни последната птица Додо е убита през 1681г.

Въпреки че сведенията и историята за тези птици са добре документирани, не са запазени много останки или екземпляри. Съхранени са главно скици. Додо не е единственият вид птица, намерила гибелта си на остров Мавриций. Още много представители на фауната изчезват през 19 век, когато гъстите мавритански гори са превърнати в захарни и билкови плантации. От общо 45 пернати видове, намерени на острова, само 21 оцеляват.

Родът на птицата Додо остава в историята в края на 17 век, но едва сега хората започват да осъзнават какви са ефектите от отсъствието й върху екосистемата. Според учените в горите на Мавриций има застрашен вид дърво, което природата е „спряла да произвежда“. Всъщност всичките 13 екземпляра, които са останали днес, са около 300-годишни. Нито едно ново дърво не е изникнало след началото на 18 век. Вековните дървета скоро може би ще умрат, а с това ще дойте и краят на този вид. Никой не отчита като съвпадение фактът, че двата вида спират развитието си по едно и също време.

Научното обяснение е, че Додо се хранели с плодовете на това дърво, а семената му ставали годни за възпроизводство и растеж само след като преминат през храносмилателната система на птиците. Така в резултат на изчезването на един вид предстои да бъде заличен и друг.

Днес остров Мавриций е сбъдната мечта за своите посетители, доказана туристическа дестинация и желана територия от предприемчивите бизнесмени. Описват това място като „олицетворение на красотата“ и го сравняват с „частица от рая“. Но не така стоят нещата за неговите изначални обитатели, чиито дом всеки ден бива променян от нови и нови нашественици – хората.