Spisanie.to

Остров Капри – на почивка в Италия

Дори самото име звучи някак екзотично. Не помня дали го бях чувала и преди, но веднъж посетил острова, човек вече знае за Капри: „О, да! Капри…!“

Не може да се посети Капри, без да се разгледа крайбрежния ландшафт на острова! Обиколката с корабче е не само незабравима откъм впечатления, но и авантюристична, ако се включи и по-екстремното посещение на Лазурната пещера.

Корабчето за обиколка на Капри отплава от пристанището Marina Grande – това е спирка за всички плавателни средства, с които туристите стигат до острова. За пълна обиколка с посещение на Лазурната пещера цената е 16€ + 12€. Посещението не е задължително, но е едно от особеностите на Капри и не бива да се изпуска.

Лазурната пещера е случайно открита през 1826г. от германския поет, започнал като художник, Аугуст Копиш, по време на плуване. От тогава посещението й е необичайно преживяване през иначе спокойното традиционно около островно плаване.

Проникването в пещерата става с лодки през много нисък и наръбен скалист проход. Лодкарите пазят равновесие с помощта на вериги, за които се залавят и прокарват лодката чрез придвижване по тях, изчаквайки подходящ прилив , за да хванат вълната. Вълнението е толкова силно в този момент, че за да се избегне евентуалния удар в скалите, задължително е в този момент пътниците да са легнали и притиснати към дъното на лодките. Веднъж озовали се в пещерата достатъчно е зрението да свикне с тъмнината, защото тогава засиява лазурното й дъно, отразяващо светлината от прохода. Известно време плаването нашироко из вътрешността, където се допускат 3-5 лодки, е момент за снимки, съпроводено с гръмките песни на лодкарите- непознато преживяване. На излизане – отново със затаен дъх, за сполучливото преминаване и излизане през прохода.

Останалата част на обиколката е разглеждане на особеностите на островното крайбрежие. Фара Punta Carena е място за акостиране, строен е през 1867г. , той е втори по големина в Италия, след този в Генуа. Представлява тухлена кула с височина 28м, също – смятано е за едно от най-добрите места за плажуване на острова.

Следва т.н. Зелена пещера – въпреки наименованието си това е естествен залив с малък процеп в скалата. Красивата тюркоазна вода се дължи на игра на светлината. Тук водата е изключително бистра – за мястото е подходящо да се посети и с индивидуална наета лодка, при което човек да може да се изкъпе и поплува в бистрите води.

Marina Piccola е второто пристанище по югоизточното крайбрежие. Изминава се бързо – приятна гледка, напомняща за цивилизацията и уюта на опитомения остров.

Малко след него са скалите Фаральони – 3 на брой, с височина от около 100м. Скалата Стела е свързана със сушата, тя е най-висока – 110м, останалите две се издигат в близост до нея над спокойната водна повърхност. Втората Мецо е с арка в основата си, а третата е Скополо. Скалите са естествена среда на обитателите на животинския вид гущер Podarcis siculus.

Идва ред на Вила Малапарте. Не всеки би се впечатлил от причудливия кацнал върху скалите имот, но всеки запознат с изкуството на Годар ще разпознае модернистичния стил на Вилата построена от Курцио Малапарте – писател, дипломат и драматург, през 1937г. на нос Масуло. Вилата е избрана от Годар за основно място на развитието на филма му с Бриджит Бардо, създавайки сюрреалистични картини чрез снимките на открито: на терасата и по стъпалата, с гледките към морето, както с тези в интериора. Киното е прекрасен метод да се засили ефектът на модернистичния замисъл в архитектурата и интериора на вилата. Тя е абсолютно иновативна идея и пример за креативния стремеж на времето си.

Още една природна особеност, резултат от ерозията на скалите и дъждовните води е Естествената арка, образувала се в скалите на брега.

В края на обиколката са Бялата пещера и Статуята, която приседнала подобно на русалка върху скалата, маха за поздрав към пътешествениците. Бялата пещера е съвкупност от скални образувания с най-разнообразна форма, а водата около тях е също много бистра и обагрена в тюркоазено синьо.

Обиколката определено отваря апетита – Преди да предприемете разглеждането на острова, най-добре е да посетите някой от ресторантите до пристанището – храната не е скъпа, разнообразна е и мястото е чудесно, заради изгледа към залива.

Салата Капрезе е специалитет на Капри – всеизвестна комбинация от парченца домати, сирене Моцарела, поръсени с пресен босилек, зехтин и винегрет. Още препоръчвам да се опита лазанята – като италианска кухня в оригинал. Капучиното е също напитка специалитет на Италия – спокойно може да подслади завършека на десерта.

Островът се състои от две части Капри и Анакапри. Начини да се достигне до втората е с автобус, с лифтовия асансьор или пеша по Финикийската стълба. Останала от древните векове, тя има 800 стъпала и е за издръжливите. Но постепенното изкачване се компенсира с прекрасни гледки към пристанището и морския пейзаж. Впрочем за жителите на Анакапри тя е била единствен начин за достигане на пристанището до 1874г. Наименованието й обаче не е свързано непременно с финикийците – присъствието им не е доказано. Много ерудити от XVIII-XIX век смятали, че финикийците населявали Средиземноморието още преди гърците и им приписвали много от откритите останки по острова.

Навлизайки по уличките из местния свят, човек е привлечен от екзотичните къщички, градини, тесните притиснати от съвременното заселване постройки, тераси, растителност, красота, свежест, лек повей на вятъра, жарко слънце и ярки цветя. И сред тази цветуща средиземноморска обстановка, в която кипи живостта на местни и чужденци, историите съхранени на Капри бликат от оставените свидетелства на различни личности, които е приютявал.

Вила Сан Микеле е много добре запазена почти напълно обзаведена и непокътната. Сред своеобразния интериор на помещенията, най-приятна е разходката в градината, дворът с мраморните статуи, терасата със Свинкса, донесен от Египет. Това е домът на Аксел Мунд, шведски писател филантроп, любител орнитолог, също и лекар, живял в края на XIX век. През 1929г. издава „Книга за Сан Микеле“ в оригинал на английски – автобиографичен разказ, посочен като бестселър за времето си, но и предизвикващ различни отзиви. Книгата получава известност заради описаните лични срещи и взаимоотношения на писателя с известни за времето личности и творци, сред които Ги дьо Мопасан, Пастьор, Хенри Джеймс, както и случаите на борбата с холера по време на епидемията в Неапол, заради която се премества да живее в Италия през 1884г.

Трябва да се има предвид, че културните паметници са отворени по различно време за посетители в зависимост от сезона, и затварят рано – до 16ч. през студения сезон и до 17ч. през летния сезон.

Интересни свидетелства от времето на Римската империя са Вила Йовис, Вила ди Палацо а Маре и Вила Дамекута. Присъствието на римляните на острова датира от 31г. пр. Хр., когато Октавиан Август завладява острова от неаполитанците. И така застрояването на Капри като римска провинция започва при император Август, но най-голям по размерите си е бил строежът при император Тиберий, споменати са около 20 вили, поръчани от него. В най-добро състояние днес е Вила Йовис – тя заслужава да бъде разгледана. Останалите са само основи, свидетелства на плановете на вилите, разграбени и лишени от своите мраморни мозайки, плочи или капители, или доразрушени по време на битките през вековете. Общото при тях е разположението им в близост до морето и панорамните пейзажи.

Централният площад Умберто е място на среща от много направления. Там е часовниковата кула и красивата тераса с колони и изглед към близките хълмове и морето. Снабден е с лифтов асансьор, който се спуска директно до пристанището.

Разходката из острова е отморяваща – наоколо са просторни гледки редуващи се с вили с градини. Интересни са табелките – фаянсови плочки, изписани с номера и картинка на цвете или плод. Ведрината на зеленината приглася на усещането за средиземноморския климат. Хората са приветливи и жизнерадостни.

Градините на Август са построени в чест на римския император през 30-те години на XXв. Те се издигат на височина, с изглед към морето, под формата на тераси. Входът е 1€. Цената е по-скоро символична, за да подкрепи инициативата да се направи и пригоди специално място за туристите, които да имат възможност да наблюдават морето. Via Krupp под тях е виеща се пътека, спускаща се към пристанището Marina Piccola.

Разбира се винаги е добре да остане нещо, което човек да преоткрие и разгледа сам за себе си.

Марина Андреева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :