Съвети, ако летиш за първи път

Можете ли да си спомните кога за първи път в живота си сте се качили на влак? А на автобус? А на лека кола?
Ако сте отговорили с „да“ и на трите въпроса, или имате феноменална памет и е въпрос на време да станете почетни членове на Менса, или имате феноменална дарба да огъвате истината и фактите според обстоятелствата.

Но дори човек да не си спомня с точност кога се е провела първата му среща с различните видове сухоземен транспорт, всеки, който някога се е качвал на самолет, отлично си спомня датата на първия си полет. Донякъде това се дължи на огромните тълпи хора по летищата, на бъркотията и вълненията покрай намирането на точния терминал, на безкрайните детектори, скенери и металотърсачи или просто на нервното усещане в стомаха, че предстои издигане на 10 000 метра от земята. Първото летене със самолет определено оставя ясни и трайни следи в съзнанието.

На летището

Неписано правило е, че там трябва да сте пристигнали заедно с багажа си два часа преди часа на излитане. Сто и двайсет минути в аванс може и да изглеждат като прекалена предпазна мярка, но никак не са за пренебрегване особено ако става дума за пътник новобранец. Летище София разполага с 2 терминала и предвижването не е особено сложна задача, затова пък „Шарл дьо Гол“ във Франция например има 9 терминала, пръснати из цял Париж. Като прибавим трафика, задръстванията и евентуалните проблеми с ориентацията, които е възможно да възникнат на ново място, можем да оценим предимството на това да тръгнем рано за летището.

Следва задължителното редене на опашка. Като се има предвид, че в един средностатистически самолет седящите места са около 200, почти сигурно е, че ще има много хора на терминала. Всички те, разбира се, минават през една и съща процедура, преди да се отпуснат лениво на седалките си в самолета със списание и кола в ръка.

Билетът трябва да бъде закупен и чекиран, багажът се преглежда и минава през няколко различни проверки за сигурност, отделни проверки се извършват на личните ви вещи и всичко на гърба ви, документите за самоличност се показват навсякъде. Следва търсене на съответния портал, минава се през коридори, зали, чакални, през безмитната зона и едва тогава се стига до самолета.
Два часа вече не ви се струват толкова много време, нали?

В самолета

Ако идеята за летене винаги ви се е струвала стряскаща, стресът покрай опашките не е никакъв стрес. Трудната част започва от момента, в който безупречните стюардеси ви поздравят с щастливите си усмивки и ви заведат до мястото, посочено в билета.

Някои хора казват, че няма такова нещо като страх от полет. Има само страх от падане. Учените от години изследват така наречената аерофобия (страх от летене), за да стигнат до извода, че тя се проявява при около 15% от възрастното население и в зависимост от степента си може да доведе до силна нервност, паник атака и сърцебиене. Теоретично е напълно възможно човек едновременно да има страх от летене, клаустрофобия (страх от затворени пространства), акрофобия (страх от височини), агорафобия (може да се прояви като страх от тълпи) и малко известната еметофобия (страх от повръщане), но шансът точно той да получи приза за най-добрия съсед по седалка в самолет не е особено голям.

Ако страдате от аерофобия, но ви се налага да летите и то за първи път, добре е да знаете, че според дългогодишните изчисления на канадския професор Джефри Розентал шансът нещо фатално да се случи със самолета ви е 0.0001%. Това ще рече, че има точно толкова голяма възможност да загинете в самолетна катастрофа, колкото да се родят естествено заченати идентични четиризнаци. А кога за последно сте виждали такива?

Именно за да се предотврати всяка евентуална опасност, едно от правилата на почти всички авиокомпании днес гласи, че главният и вторият пилот не бива да се хранят с едно и също ястие. Въпреки че храната, която се предлага на борда, е предварително пакетирана и съответно много по-безопасна, отколкото ако се приготвя на място, винаги има известен риск от хранителни отравяния. Изискването към менюто на пилотите свежда до минимум заплахата, защото ако се окаже, че нещо не е наред с храната, единият авиатор е гарантирано в пълна кондиция, за да поеме управлението и да се погрижи за приземяването. По този начин можем да сме спокойни, че сюжетът на американската комедия „Има ли пилот в самолета“ с участието на легендарния Лесли Нилсън няма никога да се случи в реалния живот. Според Американския филмов институт това е един от десетте най-смешни филма на всички времена, но шегите са още по-забавни, когато знаем, че извън снимачната площадка до такива събития не може да се стигне.

Въздушният транспорт е несъмнено най-бързият и най-безопасният въпреки общите тревоги на голяма част от хората по света. След първия полет обаче тежестта в гърдите дори и да не изчезне съвсем намалява, защото вече можем да противопоставим на аерофобията, евентуалната турболенция и всички изчетени в интернет зловещи статии за катастрофи, един силен контрааргумент – слезли сме от самолета живи и здрави.