Цъфналите вишни на Япония

Всяка пролет в Япония се чества Ханами – съзерцание на цъфнали вишни. Този обичай съществува от векове по тези земи. Смята се,че се зародил в пероида Нара – около 8 век. Обичаят дошъл от Китайския императорски двор. В по – късен период, обхващащ 9-11 век, продобил по – голяма популярност, като първоначално се разпространил из обществото на самураите. Те били тези, които оценили красотата на нещо толкова преходно, като цветът. Съдбата му – да се роди, за да умре, напомняла на тяхната собствена. По-късно тази представа за живота, въплътена в това крехко цветче, се възприела и от народа.

За насърчаване на обичая били засадени големи площи с вишна – Сакура. Това е специален вид дърво – тя не дава плод. Единствената мисия на Сакура е да донася с цъфтежа си красотата на живота. Съществува само, за да предизвиква възхищение. Цветовете на някои видове са чисто бели, примесени с бледо розово в основата на дървото. Така, когато цъфтят, вишните изглеждат целите бели. Други пък са розови. Наситени с всевъзможни нюанси на този цвят, разположени на брега на някоя река, създават усещането че сте попаднали в някаква приказка.

В днешно време Ханами е най – значимото събитие през пролетта в Япония. Хората се събират всеки ден в парковете, за да се любуват цъфналите вишни. Песни и танци допълват идиличната обстановка. Под клоните на дърветата се събират близки, приятели и семейства и организират пикници, забави и чаени церемонии. Пеят се песни, водят се дискусии.А музиканти и артисти идват, за да представят традиционни японски изкуства.

Фестивалът се провежда в цялата страна в периода март -април, но в някои региони на Япония започва и по-рано – през февруари например. Всяка година японските метеоролози следят движението на вишневия цвят именно поради тази причина. В метростанциите и летищата има монитори, които предават прогнозата, за да могат посетителите да се ориентират към коя част на страната да се отправят.

Цъфтенето започва в Окинава през февруари и достига Киото и Токио в края на март или началото на април. Ханами е празник на красотата. За нацията вишневият цвят е символ на преходността на живота – тълкуване, повлияно от будизма. Цветовете разцъфват и окапват. Красиви са. Но тази красота е временна. Животът им е краткотраен – също както и нашият. Имаме го, но той отлита толкова бързо, че единствено, което можем да правим, е да му се наслаждаваме.

Заради дълбокия си смисъл, цветът на вишната е възприет за национално цвете на Япония. Среща се в изкуството и филмите. Представено е на всички потребителски стоки в страната, включително и на кимоното. По време на Втората световна война се използва като част от мотивацията на народа, с цел подклаждане на национализъм.

Едни от най – посещаеаните места по време на празника са парковете. Такъв в Токио например е „Уено“. В него има над 1000 вишневи дръвчета, разположени по продължението на улицата, водеща към Националния музей. Това е едно от местата, на които празника продължава и през вечерта. Тук, в този парк, работещите японци се събират нощно време, забавляват се и пият саке. Други големи паркове, засадени с хиляди вишни, има в цялата страна.

Онези, които искат да се насладят напълно на красотата на природата, се отпрявят към планината Йошино. През април тя цялата е обсипана в белите цветове на десетките хиляди вишни. Едно от първите места, на които цъфтежът започва, е Окинава – още в края на януари и продължава и през февруари. Над 20 000 дръвчета цъфтят в северната му част.

Японските вишни се разпространяват през последното столетие из целия свят.
Така например във Ванкувър се провежда също фестивал на цъфналата вишна.
В САЩ били подарени 3000 дръвчета през 1912 година. Те били засадени в Манхатън, където стават обект на възхищение на хилядите туристи, идващи тук през пролетта.

Когато турската Ертугрул фрегатата се връщала от посещение в Япония, по път към дома била унищожена от тайфун. Тогава загинали 587 моряци. В тяхна памет японското правителство подарило 587 вишневи дръвчета, които били засадени в Истанбул.
У нас този вид е почти непознат. Но все пак разпространението му и в нашата родина е започнало, макар и от скоро.