Глемпингът – новият вид къмпинг

Тази година парламентът ни гласува промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), според които на плажовете ни се забранява паркирането и къмпингуването. Позволено е само нощуване. И докато в България къмпингуването на плажа ще бъде санкционирано с глоби, в останалата част от света къмпингът е толкова законен, че дори развива подвидове.

Една от най-модерните туристически тенденции е „глемпинг“ (glamping). Името е събирателно на английските думи „glamour“и „camping“ и в буквален превод означава „бляскав къмпинг“. Това е луксозно изживяване, което предлага интимността на традиционното къмпингуване под звездите, съчетана с удобството на хотелската стая. Докато при къмпингуването сами се грижите за настаняването си, то при глемпигуването – жилището ви чака наготово. Настаняването е разнообразно: дървени къщурки, каравани, плевни и фермерски къщи, еко хижи, юрти, индиански типита и др. Най-популярни, естествено, си остават характерните за къмпинга тенти и палатки. В тентите можете да се чувствате като в 5-звезден хотел: голяма спалня, мека мебел, електричество и водоснабдяване, оборудван кухненски кът, минибар, хамак, дори интернет.

Най-важното, което трябва да имате за вашето глемпинг приключение са удобни обувки и усмивка. Повечето глемпинг кътчета са напълно оборудвани и ще трябва да си занесете единствено дрехи и тоалетни принадлежности. Съвет към дамите: Забравете огромните куфари! От личен опит знам, че на морска почивка се оказват излишни половината от приготвените тоалети. Най-важното е да ви е удобно, на плажа няма „червен килим“. По-важен е спреят против насекоми – колкото и луксозни условия да имате, на открито не е изключено да се сторите привлекателни на комарите. За да няма неприятни изненади, проучете с какво разполага вашето почивно кътче.

Има специализирани глемпинг сайтове, които ще ви помогнат да изберете дестинация – предложенията са из цялото земно кълбо: приключение в тропическа джунгла или спокойствие до ромона на планински реки; наслада на чаша вино в „компанията“ на стада слонове в африканската савана или екзотика в Азия.

Ако не ви се ходи толкова далече, гр. Мугла, Турция предлага на туристите си настаняване в уютна луксозна хижа, спалня с тавански прозорци за наблюдаване на звездите, кухня, баня с джакузи, частна река, водопади, ароматерапевтичен масаж, борова гора в близост, йога платформи.

О-в Мадейра/Португалия пък ни предлага да се будим в палатки, заобиколени от бананови палми и тропически цветя, в екологични бананови плантации, да пием чиста изворна вода директно от различните извори и да дишаме чист въздух. Понякога не осъзнаваме колко удобства има в простотата.

От гореизброените примери виждаме, че за да се превърне една страна в атрактивна и посещавана глемпинг дестинация, най-важният фактор е природата. Природните съкровища на България я правят подходяща също. Красотата на Родопите, Стара планина, Рила, Пирин и Странджа, например, по нищо не отстъпва на Алпите.

В момента в с. Паламарца/Търговишко дори имаме опит за глемпинг – английско семейство предлага палатки в къщата си за гости, цената е 14 лири на нощувка. Този вид туризъм би бил идеално решение на проблема със застрояването на Черноморското ни крайбрежие. Палатките са много по-екологични от огромните хотели, а биха предлагали същите удобства. На стария континент гленпингът на плажа се позволява, той допринася за БВП и прави добра туристическа реклама. Хората, предоставящи услугата, се грижат гостите им да не нарушават екологичното разнообразие. Можем ли да кажем това за българските хотелиери, които сами не се замислят какви биологични видове застрашават, като строят безразборно?

Глемпингът в България още е в зародиш, а този по Черноморието в момента е дори мираж. Политиците ни дадоха за пореден път онагледяващ пример на думите на Едмънт Бърк: „Въвеждане на нововъведения – не означава да реформираш“. Да, къмпингуващите замърсяват плажовете, но не го ли правят и продължаващите с пълна пара строежи?