Стане ли дума за качествена и истинска почивка, масово хората свързват това с отсядането в бутикови топ хотели – места, които да отговарят на всеки техен каприз. Има и други, търсещи по-семплата и уютна атмосфера, близка до техния начин на живот. Именно поради тази причина всеки един хотел има различен брой звезди.
Доста често се получа конфузната ситуация, свързана с факта, че в различните рекламни сайтове един и същи хотел може да бъде с различен брой звезди. Зад този брой стоят определени характеристики, качества, изисквания и очаквания, но реално кой знае какво точно се крие отвъд това количество звезди, дори когато уебсайтовете ни заблуждават с различна информация?
Като започнем от хотелите с 1 звезда*, изискванията са съвсем обикновени. Безплатен паркинг за клиентите е основно. Ако самият хотел е над 3 етажа, трябва да има и асансьор. Във фоайето на хотела трябва да има табела, която да информира ежедневно гостите си, свързана с температурата на въздуха и снежната покривка, ако е зимен курорт, а при летен – също температура на въздуха, но и на водата.
Други основни изисквания са спазване на чистота и хигиена, осигуряване както на студена, така и на топла вода, отоплителна инсталация, регистрация на всеки един гост на хотела чрез паспорт или лична карта, схема за евакуация, табло с ценоразпис, рекламни материали и всички услуги, предлагани от хотела.
Спрямо стаите – те трябва да бъдат минимум 9 кв. , двойните – минимум 12 кв. , леглото да е с матрак, размер минимум 200х100см (200х200 см за двойни), нощно шкафче за всяко легло, настолна лампа, огледало, стол или табуретка, място за разопаковане на багаж (багажник), нощна лампа с насочваща светлина, кошче за отпадъци, плътни пердета или щори, възглавници с калъфки, завивка, долен чаршаф, чаша за вода и хавлии.
Това, което различава хотел с 2 звезди ** от за някои хора „първобитните условия“ в еднозвездните е, че при двузвездните трябва да бъдат осигурени сейфове за съхранение на ценностите на гостите, да има телефон и балкон с масичка в стаите, шампоан и санитарен плик, плюс ресторант в самия хотел.
От своя страна, хотелите с 3 звезди *** притежават всички гореспоменати удобства, но са допълнени и от екстри като: климатици във всяка една от стаите, както и кабелна телевизия. От гледна точка на персоналът, трябва да има портиер, който да посреща и изпраща гостите, като им помага за багажа и ги отвежда до стаите и съответно до колите. Служителите на хотела се предполага, че трябва да владеят поне един чужд език.
Четиризвездните хотели **** допълват характеристиките на хотелите с още по-приятни екстри и удобства. Те включват лоби-бар, масажно студио, сауна, открит или закрит басейн, безпроблемно разплащане с ПОС терминал. В стаите са включени и мини-бар, халати и чехли за еднократна употреба. Всяка стая разполага с персонална възможност за включване към интернет и опция за румсервиз.
И разбира се при хотелите с 5 звезди ***** високите изисквания не са само от страна на оборудването, но и от страна на персонала – да бъдат достатъчно на брой, да владеят повече чужди езици и да носят униформи! От архитектурна гледна точка стаите, коридорите, фоайето и стълбите трябва да бъдат по-широки. А останалите допълващи удобства към този тип хотели са закритият басейн, детски басейн, сауна, джакузи, вана, душ кабина, отлична вентилация и климатизация.
А относно дните, през които трябва да бъде сменено спалното бельо и хавлии на гостите, се определя отново според броя звезди. За категория „една“ и „две“ звезди се подменят на 3 дена, за категория „три“ звезди на 2 дена, а за „четири“ и „пет“ звезди – всеки ден.
В крайна сметка, щом разкриете качествата и услугите на всеки един хотел, но все още изпитвате колебания, най-лесният начин да получите отговор на всички въпроси, е да звъннете на място в хотела. Там ще получите най- описателна и подробна информация и ще успеете доста по-лесно да изберете мястото, отговарящо на вашите изисквания и вкус. Надявам се установихте, че разликите между различните звездни рангове на хотелите, не са чак толкова фрапиращи и учудващи, колкото очаквахте в началото.
Имах една мениджърка, която беше учила клинична психология, за да разбере психиката на камериерките и им прилагаше тактики за всяване на респект…Смяташе, че ще я уважават като им покаже знания по отношение на това кой парцал къде се използва…Цяла една наука е изучила, за да омае камериерки, а те от своя страна й се смееха, но не се оплакваха, за да не им пратят по-луд от нея…