Хисаря – лечебно средище и спа курорт

Хисаря или Хисар – вярно е първото. Поне така е написано в официалния сайт на общината. Въпреки че и изписването по втория начин може да се види на различни табели и рекламни материали. Разбира се, не това е най-важното за курорта с вековна слава. Може би административните власти трябва да помислят за уеднаквяване на името. И за поставянето на повече указателни табели по магистралата и автомобилните пътища. Уж се борим да наложим българския спа туризъм, пък не улесняваме пътуващите с посочване на посоките.

Ясно е, че трябва да се стигне до Пловдив (пътувайки от София), но не е необходимо да се влиза в града. Посоката е Карлово – втората отбивка от магистралата. Пътят е оживен, с ограничения, минава през няколко села. После завива наляво към Средна гора.

Историята на Хисаря

Лечебното средище Хисаря е открито още от римляните. Те го завладяват през 46-та година. През III век го обграждат с крепостна стена и го наричат Аугусте. През 293 г. император Диоклециан го обявява за град и променя името му на Диоклецианопол. Градът е трети по големина в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).

Много паметници на културата от онова време са запазени и до днес. Открити са следи от десет ранно християнски базилики от периода IV – VI век, между които и двукорабна базилика, построена в средата на V век. Римската семейна гробница (на 300 м от крепостните стени) е запазена в оригинал с характерната пъстроцветна мозайка на пода, гробна камера и дълъг коридор.

Безспорната слава на града е лечебната сила на водата

22 са минералните извори в Хисаря, с общ дебит над 45 литра в секунда. Водата е слабо минерализирана, без мирис и цвят, приятна на вкус, с температура между 31 и 51 градуса по Целзий. През 1882 г. за първи път в България е направен химичен анализ на водата от тукашната „Момина баня“. Температурата й е 47 градуса по Целзий с високо съдържание на радон, което я прави лековита за бъбречно-урологични заболявания и проблеми с опорно-двигателния апарат.

Първият „Правилник за експлоатация на хисарските бани“, издаден от правителството на Източна Румелия поставя началото на балнеолечението в България. Водата на друг извор – „Момина сълза“, пък се препоръчва при заболявания на стомашно-чревния тракт. На чешмата „Стублата“ е добре да се промиват очите. Извор „Бистрица“ освежава и омекотява кожата, а „Свежест“ се използва за лечение на неврози.

Големите хотели разполагат със собствени вътрешни и външни минерални басейни, с добре оборудвани спа зони, които могат да се използват и от външни посетители. Още на няколко места може да се поплува през лятото – градски минерален плаж, „Извора“ и комплекс „Via Aqua“ предлагат не само басейни с лековита вода, но и възможности за отдих в приятна обстановка с отморяваща зеленина.

Освен южната порта на крепостта „Камилите“, Ротондата на „Момина баня“ също е едно от емблематичните места на града. Това е и своеобразният център. Тук се събират желаещите да пият от лековитата вода. И да си налеят „за вкъщи“.

Другото забележително място е освежаващият фонтан, около който сядат млади и стари. По-надолу са и кафенетата и многобройните заведения за хранене.

Пешеходна зона и велоалея около крепостните стени, изградени по европрограма, завършват чистия и добре поддържан парк.

На купон

Да започнем от забавленията за децата – след традиционните сладоледени колички и царевички, до фонтана е монтиран надуваем замък. Има и достатъчно площадки с люлки и пързалки, пръснати в по-малките градинки. Атракционно влакче показва отблизо крепостните стени – чудесна възможност не само за разходка из градчето, но и за придвижване от един хотел до друг например.

Два афиша за театрални постановки привлякоха вниманието ни. За съжаление, представленията не се състояха – поради липса на достатъчно зрители. Обясниха, че от 3 до 14 юни т.г., е имало наситена културна програма, посветена на празника на града, включително и Балканския шампионат по фолклор „Жива вода 2015″.

Така че остава „традиционното“ забавление – посещение на ресторант с жива музика. Купонът става почти всяка вечер – заради българските хора, които вече все повече стари и млади умеят да танцуват. Много приятно е и няколко ресторанта с градини.

Курортът е красиво осветен и през нощта, а често може да се срещне и патрулната кола на полицията.

В заключение – славата на балнеоложкия център Хисаря не е потънала в историята. Градчето е прекрасно място за отдих, възстановяване и лечение на малки и големи, българи и чужденци, алтернатива на почивката на море.