Хуакачина – райският оазис в перуанската пустиня

Хуакачина е едно от най-очарователните и посещавани места на перуанския бряг. Това малко селце със стотина жители се намира в близост до столицата на региона, град Ика. Интересното при Хуакачина е, че селището е разположено на брега на един истински природен оазис, в перуанската крайбрежна пустиня.

Кокетни хотели и ресторанти са изградени около малко езеро с изумрудено зелен цвят, за което се смята, че е лечебно. В миналото по-заможните хора от Ика се прескачали до оазиса, за да се лекуват във водите богати на сяра и минерални соли. Наричат го още „оазиса на Америка“, тъй като е един от малкото природни оазиси, останали в Южна и Северна Америка. Буйната му растителност е съставена предимно от евкалипти и палмови дървета, които служат за прохлада не само на хората, но и за почивка на прелетните птички, преминаващи през района.

Местна легенда разказва за една красива девойка на име Хуакай Чина, която се влюбила в млад воин. Малко след женитбата им той трябвало да я напусне, за да се бие във войната, в която по-късно загива. След като научила новината за трагичната смърт на любимия си, Хуакай Чина избягала в слънчогледовото поле, където се срещнали за пръв път. Момичето плакало в продължение на дни, и от сълзите й се образувала малка лагуна. Един войник преминаващ наблизо я видял, и запленен от красотата й тръгнал след нея. Малко преди да я настигне тя скочила в лагуната, и се крила там докато той не си заминал съкрушен. Когато Хуакай Чина поискала да излезе от водата разбрала, че се е превърнала в русалка. Според легендата от тогава тя е пазителка на лагуната, и всяка вечер по пълнолуние се подава от водата, за да скърби за любимия си.

Обградено от дюни със стотици метри височина, в наши дни мястото е рай за туристи, които практикуват сандбординг. Величествените пясъчни дюни около Хуакачина са много красиви и са чудесен фон за снимки. Като в повечето пустини температурата е доста висока, с горещ и сух климат. Въпреки това, оазисът се намира само на час път с кола от Тихия океан, където винаги може да се разхладите. Пиковият сезон обикновено е от май до август, когато там е зима.

Сред най-добрите атракции на района е екстремна разходка с бъги до върховете на пясъчните дюни, след което спускане от тях с дъска за сноуборд. Поради трудността на този спорт много туристи използват дъската като шейна, гарантирайки си едно сравнително безопасно и много забавно скоростно спускане по гигантските дюни. Най-добре е тези удоволствия да се практикуват следобед, когато пустинята е по-хладна.

На няколко минути пеша от оазиса се намират винарни и фабрики за производство на писко. Това е популярен тур, на който посетителите може да дегустират сладки червени вина и да научат как се приготвя писко – много силна гроздова ракия, която е националната напитка на Перу. Тези напитки започват да се приготвят в Перу, след като испанските конквистадори донесли гроздето в „Новия свят“, и принудили местните жители да обработват лозята. Наблизо има и един малък, но атрактивен археологически музей, в който могат да се видят мумии, красиви керамични предмети, изработени от древните племена по крайбрежието, и ценни одежди богати на украшения, някои от които са били откраднати от музея, заради високата им стойност.

От оазиса много туристи решават да поемат на еднодневна обиколка до Балестовите острови, наслаждавайки се на дивата природа и морските обитатели на резервата, в близост до Паракас. Разходката с лодка е много приятен и евтин начин да се наблюдават многото бозайници и птици, включително пингвини, тюлени и морски лъвове. В Хуакачина се предлагат и полети над платото Наска, което е на минути път с малък самолет. Линиите на Наска са световноизвестни със своите мащаби и загадъчност. Тайнствените фигури са във формата на животни като маймуни, кучета и колибри.

Друг любопитен факт е, че необикновеното и идилично селце се появява дори в официалната валута на Перу, на гърба на банкнотата от 50 нуево сол. Кой не би искал да се натъкне на този очарователен пустинен оазис.