Да обичаме храната!

Малко са останалите ни благинки в днешно време, вероятно повечето от нас не го възприемат като лукс, но да похапваш с удоволствие си е мисия невъзможна.

Повечето нямат възможност да си закупят онези деликатеси, които всеки ден пускат в затрупващите ни реклами, други въобще не разполагат с храна, трети се пренасищат с храна, но се оказва, че всъщност са недохранени.

Както установиха например американски учени, (70% от американците не получават необходимите хранителни вещества за организма си, а повече от половината са с наднормено тегло), четвърти пък са привърженици на диетите и гладуват насилствено.

Какво не ни е наред на нас хората?

Защо разваляме вкусното с безвкусното си възприемане на храната?

Защо избираме храната по съдържание?

Едва ли в миналото са отделяли толкова голямо внимание на удобствата, на информацията и вида на храната и определено са се справяли много по-добре с консумирането и. А предполагам и правилното консумиране е било причина за по-добър живот. Защото храната носи щастие.

Тя, вкусната, добре приготвена храна не е просто средство за оцеляване, тя не е пътник, който трябва да пропътува през тялото ни. Храната е много повече. И поради тази причина си давам правото да упреквам всеки виновен за развалянето на хармонията в храненето. Всички сме виновни, забързания начин на живот, многото проблеми, борещите се зверове за лъвския пай от пазара, диетите и парите. Всички са виновни и всички са взаимно свързани.

Нека се опитаме да обичаме повече храната. Да бъде умерено, здравословно и понякога забранено. Не съм противник на веригите за бързо хранене, защото и те носят наслада на много хора. Просто в свят, в който има милиони гладуващи е адски неприемливо да ядем половин сандвич и да изхвърляме останалото. За това се възмущавам, че правим храненето механично.

Не хабете храна, защото някой някъде има нужда от нея. Яжте бавно и се радвайте на всяка хапка.

Трябва да започнем да уважаваме храната, докато още я има и то в голям избор за всеки вкус.