Кулинарията като призвание и модно увлечение

Понякога се замисляме за взетите решения: някои изпълнени, други зарязани, трети постигнати частично.

Когато обичате да готвите и похапвате, изказвания от рода: „ако не ям това ще се предпазя от качването на няколко килограма”, често се оказват безсмислени. Тоталното спиране на определени групи храни не е помогнало на никой. Аз например, ако не пия сутрин кафе съм кисел през целия ден.

Защо да мъча себе си и околните тогава? Както добре знаем, не е фатално, ако млякото е пълномаслено, проблем е воденето на живот без движение и спорт.

На всеки му се иска, когато полага усиля, резултата да е както казва Мери Попинс: „идеален от където и да го погледнете”, обаче истината е, че идеал има само в теорията, докато практиката е характерна със степени на успех. И винаги ще има хора, които го „могат по-добре”, поне на думи…

Ето например модата всички да се интересуват от кулинария и гурме кухня. Едно е да гледате професионалистите, жонглиращи с тигани и тенджери по телевизията, а друго е да го направите сами в къщи. Мисълта ми е, че да си купите няколко готварски книги (пък били те и добри) не е достатъчно, за да станете отличен кулинар. Всеки, който се занимава с готвене знае, че това е един нелесен процес, за който трябва внимание и постоянство. А това не е всичко, разликата между отличните и посредствените готвачи е, че и двата типа знаят и могат основните неща, първите обаче, не губят желанието си да създават изкуство въпреки върволицата досадни задължения свързани с готвенето.

С какво обаче не би се разделил един истински готвач (или по-добре да кажем какво трябва да има, за да е такъв)? Една добра, професионална фурна е нещото, без което няма да можете да приготвяте гурме ястия. Комплектът разнообразни готварски ножове винаги трябва да ви е под ръка. Разбира, се важни са и старите керамични съдове и всякакви други овехтели наследствени пособия за готвене (които са по-скоро декор, отколкото нещо практично), защото една кухня без дух не е истинско място за кулинария.

Ето още нещо характерно за добрите кулинари – те добре владеят съдържанието на килера и хладилника. Рядко им се случва да изхвърлят храна, защото знаят колко да сготвят и как да съхранят правилно това, което е останало. А от друга страна, никога не се докарват до положение в най-важния момент на готвенето да установят, че нещо елементарно им липсва.

Ето защо се стараем да ви предлагаме лесни, но наистина вкусни рецепти. Да постигнем повече, с по-малко усилия е дар, който рядко ценим. Иска ни се да разнообразяваме вашето меню, но рискът една сложна рецепта да си остане само красива картинка или горчиво разочарование е не малък. Златно правило е, че не големия брой на съставките прави една рецепта добра, а начина, по който ги комбинирате! Не е нужно да умирате права до печката само и само, за да сготвите нещо много екзотично. Преценете на какво сте способна и ако наистина готвите с желание ще постигнете чудеса.

Рецепта за запечен бекон с брюкселско зеле.

Загрейте фурната на 200 градуса. Загрейте в нея тиган с издръжлива на топлина дръжка. Филийките бекон трябва да са с дебелина 2-3 сантиметра. Сложете бекона в съда за 6-8 минути, докато не стане хрупкав и не се отдели мазнината. Извадете бекона на кухненска хартия, за да се отцеди от мазнината. Междувременно подгответе брюкселското зеле и го добавете в съда с мазнината от бекона. Подправете с малко сол и пипер. Печете за около 20 минути, докато омекне зеленчука, като разбъркате 1-2 пъти за равномерно изпичане.

Докато брюкселското зеле се пече, нарежете ситно чесъна, две минути преди края на печенето го добавете и разбъркайте с брюкселското зеле. Извадете от фурната омекналото зеле. Поръсете с балсамовия оцет горещите зеленчуци. Поднесете топлото брюкселско зеле с бекона.

Добър апетит!