Обреден хляб

Обредният хляб не е обикновен хляб, който се меси за ежедневна храна.

Той се различава от обикновения по начинa на приготвяне на тестото, по формата си и по шарките, с които е нашарен.

Всички обредни хлябове се правят обезателно от кисело тесто, което се нарича квас.

А тестото, от което се приготвя хлябът, се меси по особен начин.

Още от лятото се подбира чиста и здрава пшеница или жито.

Измива се добре и се подсушава.

Смила се на брашно.

То се прибира в чиста памучна торба и се взема от него само когато се наложи месенето на обреден хляб.

Ръжено, царевично, овесено, ечемичено брашно за обреден хляб не се употребява.

Приготвянето на обредния хляб става по следния начин: отделеното брашно се пресява през сито три пъти.

След това се прекадява и се смята, че е осветено.

Водата се донася от девойка или булка.

Тя се нарича мълчана, ненапита, цветна вода.

Мълчана е, защото девойката, докато я носи сутрин рано от кладенеца, не смее с никого да говори; ненапита е, защото от тая вода не смее да даде на никой да пие, нито да бръкне в нея; цветна, защото в нея се слагат различни билки – росно цвете, ако е лято, и сухо, ако е зима.

След това водата леко се затопля на жив огън, т.е. на разпалена жар без дим.

Като се затопли, тогава се замесва тестото.

Формата на обредните хлябове е кръгла, както се правят всички хлябове.

Когато им се придаде друга форма – яйцевидна, продълговата или във вид на тестено колело, тогава тези обредни хлябове се наричат колаци (колачи).

Задължително изискване е за всеки празник обредният хляб да е украсен с конкретни шарки или фигури.

В някои случаи върху тях се нанасят отпечатъци от дървени печати с надписи, религиозни кръстове и др.

Всяка шарка има своето символично значение и е свързана с целта и желанието на жертвоприносителите.

С други думи, всеки обреден хляб с фигурите по него представлява молитва, написана с тестени символически белези – за плодородие, за сила, за благоденствие, за веселие, за живот, за здраве и т.н.

Ще споменем някои от тях: залепено тестено слънце или кръг върху хляба означава светлина, топлина и плодородие; венец – радост и веселие; дъга – дъжд, здраве, живот; кукла – чистота, невинност моминска; мъж и жена прегърнати – сговор вкъщи; птичка – радостна вест и щастие, и т.н.

След като се изпекат, обредните хлябове и колаци задължително се прекадяват.

Едва след това в зависимост от обряда, за който са приготвени, се раздават, закачат се по праговете на вратите, по рогата на впрегатните животни и др.