Защо най-често готвим на 180 градуса?

Най-често, когато приготвяме едно ястие, се придържаме стриктно към рецептата или, ако експериментираме, добавяме нови съставки към храната.Температурата на печене обаче е от изключително значение, защото колкото и усилия да сме вложили, те могат да се окажат напразни, когато ястието е недопечено или прегорено. Ето защо знаем, че при повечето рецепти се изисква от нас да готвим описаните блюда на 180 градуса по Целзий. Това, което не знаем обаче, е защо всъщност е така?

Защо печем на 180 градуса?

Фурните са метод за високотемпературна обработка. Когато се пече нещо във фурна, се създавате температурен градиент в храната. Това означава, че се получава храна, която е много гореща на повърхността си и все по-малко гореща към центъра си. При печене температурата от реотаните и стените на печката бавно се разпространява към вътрешността на ястието, а умерената температурата от 180 градуса е подходяща за тази цел, тъй като при нея имаме баланс между изпичане на цялостното ястие и вътрешността му.

180 градуса са подходящи за приготвянето на разнообразни печива и други блюда, въпреки че в много от случаите сходен резултат може да се постигне с по-висока температура, за по-кратко време или с по-ниска температура, за по-дълго време. Температурата от 180 градуса е подходяща при приготяването на кекс, сладки и други десерти, зеленчуци, месо, хляб и други вкусотии.

Изключение правят големите парчета месо като бут или плешка, защото, за да станат сочни и крехки се изисква по-ниска температура около 90 градуса. При карамелизиране или алангле вътрешност е препоръчително пък градусите на фурната да са над 220. Пиците също изискват печена на по-висока температура, понякого дори над 280 градуса.

Доказано е, че най-подходящата температура за печене си остава 180 градуса. Колкото повече над тези градуси отиваме при дълбокото пържене, толкова повече рискуваме храната да прегори отвън, докато остане сурова отвътре, както и да превишим температурата на пушене на мазнината. Второто е непрепоръчително от здравословна гледна точка.

Подходящи мазнини за различни температурни обработки:

Кравето масло е най-често използваната мазнина за готвене. Често обаче домакините го използват погрешно като развалят неговите хранителни качества. Една супена лъжица масло на ден доставя необходимите стойности на витамин А, което го прави здравословно, въпреки че е наситена мазнина. Маслото е най-подходящо за печене, но се използва и за пържене. Точката му на кипене е по-ниска и не трябва да се прегрява прекалено, защото става вредно за здравето. Допустимата температура, до която можете да загрявате маслото е 150 градуса.

Слънчогледовото, соевото и царевичното олио съдържат над 50% омега-6 полиненаситени мастни киселини и минимални количества омега-3. Рисковете от консумацията на прекалено много омега-6, прекомерната индустриална обработка и високата нестабилност на тези олиа ги прави крайно непрепоръчителни за готвене и консумация изобщо. Все пак, можете да си потърсите шарлан (студенопресовано слънчогледово олио), което в малки количества е добра добавка към салатата от време-навреме.

Зехтин екстра върджин: Този вид зехтин се добива при студено пресоване на маслините. Богат е на наситени мастни киселини и е полезен за хора, страдащи от сърдечносъдови заболявания, високо кръвно и висок холестерол. Зехтинът намалява риска от инсулт и инфаркт. Точката му на кипене е по-ниска – 190 градуса, така че е подходящ най-вече за пресни салати, но и за готвене на ниска до средна температура.

Студенопресованото кокосово масло е отличен избор за готвене при температура от 180 градуса и нагоре. То е полутвърдо при стайна температура и може да издържи с месеци, без да граняса. Кокосовото масло има и важни ползи за здравето. То е особено богато на лауринова киселина – наситена мастна киселина, която може да повлияе добре на холестерола и има антибактериално и противогъбично действие. Нерафинираното кокосово масло придава един лек кокосов вкус и приятен мирис на ястията.