Странни храни с Андрю Цимерн

През 2007 година в Америка дебютира телевизионно шоу, водено от Андрю Цимерн – готвач, учител и автор на много готварски рецепти. Предаването е фокусирано върху местна храна навсякъде по света, която се счита за гнусна, екзотична или странна от американците. Във всеки епизод Андрю представя кухнята на определен регион или страна. Той показва как храната се набавя, къде се сервира и „без колебание“ я опитва. Едночасовото предаване показва на зрителите света от една различна гледна точка – чрез странните му храни.

Да се запознаем със самия Андрю Цимерн. Роден е в Ню Йорк в еврейско семейство и започва кулинарните си опити на четиринадесет години. По-късно допринася на много известни ресторанти като изпълнителен директор или управител и изнася лекции по управление на ресторант. В следствие на тежка зависимост към алкохол и наркотици, Андрю остава бездомен за една година. Той споделя, че през този период е оцелял като е крадял портмонета и чанти и е продавал съдържанието им.

След като се лекува в клиника за зависими, Цимерн започва стремглаво да се изкачва по стълбата на своята кариера. Той печели три награди на фондацията „Джеймс Биърд“ и се смята за един от най-пъргавите и интелигентни хора в света на кухнята. Създател и изпълнителен продуцент на „Странни храни с Андрю Цимерн“и „Странният свят на Анрдю Цимерн“, той обикаля глобуса, изследвайки храни от първокласни ресторанти до храни от улични колички и пазари в джунглата. Всичко се свежда до това да откриваш и споделяш автентичен опит.

В първия епизод на шоуто през ноември 2007 година местата за изследване са Япония, Тайланд и Малайзия. В Токио Андрю опитва сурови свински тестиси, жаба „сашими“, заедно с все още биещото и сърце, гущер „саке“, огромни змии и суров октопод. В следващите епизоди на първи сезон посещава Филипините, Мароко, Еквадор, Испания, Англия, Тринидад и Тобаго, Мексико, Аляска и Виетнам. До края на сезон осемнадесети, Андрю Цимерн може да се похвали с едно доста богато познание на храните в света.

И докато тече най-новият сезон на шоуто Андрю ни дава бегъл поглед към някои от най-странните му приключения с храната. Познавате чувството, когато сте на гости на приятел и трябва да ядете от това, което предлага. За Андрю Цимерн това е повече от вежливост – за него това е неофициално задължение, комбинирано с ненаситна любознателност към земната храна. Единствената разлика е в това, че някои от храните, които той трябва да яде, са далеч по- отблъскващи от това в кухнята на приятеля ви.

Но както самият изследовател се изразява: „Аз съм напълно различен човек след десетте години, през които върви шоуто, от колкото бях в началото. Силата на пътуването е трансформираща. Когато сме на път, ние придобиваме най-добрата версия на себе си. Ставаме много по-любопитни и авантюристични и поемаме рискове, които никога не бихме поели у дома. И когато сте били на път толкова пъти, колкото аз съм бил в това шоу, започвате да се променяте по много мъдър начин и придобивате опит, който оставя отпечатък върху вас“.

А ето и няколко от най-странните храни в света.

Ларви от кокосова палма – в сърцето на Амазонската джунгла в Перу, местните събират ларви от палмите, продават ги на местния пазар и ги пекат на открит огън. Богати на протеини, ларвите имат вкус на препечена пилешка кожа, ако са сготвени правилно.

„Хакарл“ от Исландия – най- гадните храни са тези, които са ферментирали и са развалени като „хакарл“. Направени от гренландска акула, месото е отровно, когато е прясно. За да се хранят с него местните го оставят да се развали под земята месеци наред, а след това чакат още известно време за да се изсуши. Първия опит е отвратителен, но както казва Андрю: „Да го ядеш, без да ти се гади, прави разликата между мъж и момче“.

Коралови червеи в Самоа – червеите „палоло“ са малки, тънки насекоми, които обитават кораловия риф на Самоа. Те излизат от корала на няколко години и местните ги събират и след това ги ядат сурови, запържват ги леко или ги мажат на хляб. Вкусът им е като черен дроб, ферментирал в солена вода.

Ферментирал скат в Корея – едновременно обожаван и презиран в Северна Корея, ферментиралия скат или „хонгео“ притежава специфичната миризма на белина, примесена с разтворител за лепило. Често сервирана сурова, рибата се смята за свежест в кулинарния свят.

Конска наденица от ребро и ректум в Казахстан – хората там ядат всички части на коня – от чаша мазнина до ректума му. Не пропиляват нищо от животното. Най-интересното ястие според Андрю е наденицата „казу“ – направена от цели парчета от ребреното месо, подправено с чесън и сол, разкъсано от костта и обвито с най-долната част на коня. Оставено да изсъхне, а след това опушено, резултатът е прекрасен микс от месо и топяща се в устата мазнина. За някои странно, но за хората в Централна Азия нормално и много вкусно.