Нови Документални Ленти

Първите месеци на годината винаги са най-слабите за киното. Но не и ако сте любител на документалните филми или сте от хората, които винаги искат да научат нещо ново.

Доказателства за забележителния възход на документалния жанр в наши дни не липсват. Ако сте от късметлиите присъствали на последния фестивал в Сънданс, сигурно ви е направила впечатление селекцията от над 40 документални заглавия от цял свят, подбрала най-добрите продукции за 2014-та.

Сега е времето да погледнем обратно и към 2013-та, през която излязоха доста великолепни документални ленти. Наскоро се връчиха и Оскарите за документалистика, а конкуренцията за статуетките бе оспорвана. Изглежда щастието там е пълно с едно малко изключение, може би.

Да започнем със Сънданс. Фестивалът прие много добре документалните филми на последното си издание поради високото има качество, но и донякъде, защото игралното кино не предложи кой знае какви попадения. Ето и няколко нови документални заглавия от 2014, които определено си заслужава да гледате:

„The Green Prince“ – увлекателна история за това как високопоставен член на Хамас става шпионин на Израелската Шин Бет.

„Happy Valley“ – опустошителен поглед под повърхността на скандала Джери Сандъски, свързан със сексуални злоупотреби с ученици в Университета Пен Стейт.

„The Internet’s Own Boy: The Story of Aaron Swartz“ – вдъхновен документален филм, посветен на компютърен гений и активист, чието самоубийство доведе до международно недоволство.

„Life Itself“ – поглед към живота, особено през последните няколко месеца на известния филмов критик Роджър Еберт (1942-2013), базиран на мемоарите му.

„The Overnighters“ – филм за надеждата, примирението и границите на Американската мечта, разказващ за малък град в Северна Дакота и фракинг бума.

„We Come As Friends“ – Провокативния и безмилостен политически кинотворец Хюбърт Заупер се завръща към ситуацията в Африка, която показва в номинирания за Оскар“Darwin’s Nightmare“.

Не по-слаби, ако не и по-добри са документалните филми, които ни поднесе 2013-та. По-долу ще ви предложим 10-те най-добри документални ленти за миналата година:

„After Tiller“ – изследва твърдостта пред лицето на големите пречки на последните четирима американски лекари, извършващи аборти в трети триместър, след убийството на д-р Джордж Тилър.

„Blackfish“ – завладяващ и откровен в откриването на причините за атаките на косатки, отглеждани в плен.

„First Cousin Once Removed“ – портрет на един интелигентен човек, пропадащ в бездната на Алцхаймер, който е сърцераздирателен и неочаквано показателен.

„God Loves Uganda“ – експозе на това как евангелските фундаменталисти използват християнството, за да се демонизира хомосексуалността в тази африканска страна.

„Let the Fire Burn“ – мрачен документален филм за огнения ад във Филаделфия през 1985, разразил се при полицейската обсада на радикалната група MOVE. Въздействаща и изнервяща история с отворен край.

„The Summit“ – потресаваща история за експедиция до К2, вторият по височина връх в света, причинила смъртта на 11 души.

„The Trials of Muhammad Ali“ – разказ за живота на трикратния шампион в тежка категория от необичайната гледна точка на неговите религиозни и политически вярвания и действията му извън ринга.

Оставащите три от десетте най-добри документални филма са каймакът на петте номинирани за Оскар за документално кино:

„The Act of Killing“ – отрезвяващ, потресаващ и дезориентиращ филм, чието изследване на масовите антикомунистически кланета в Индонезия повдига множество неочаквани въпроси.

„The Square“ – завладяващ поглед отвътре на серията от революции и контрареволюции, които разтърсват Египет от 2011-та насам.

„20 Feet From Stardom“ – разказ за най-добрите бек-вокали в рока, оставащи извън прожекторите – Дарлийн Лав, Мери Клейтън и Лиза Фишер.

Другите два стойностни филма, номинирани за Оскар в документалистиката бяха „Cutie and the Boxer“ и „Dirty Wars“. Лошото е, че някои по-добри заглавия не попаднаха в списъка, което можем да си обясним с неразбиране и тесногръдие.

Такъв филм например е „Stories We Tell“ на Сара Поли, който е ободряващ и личен, приключенски и завладяващ. Отсъствието му от номинираните е голям пропуск за Академията.

Колко често, в крайна сметка, ще видите филм, изграден около разказ за семейството на самата Поли, който задава интригуващи въпроси за семейната история, за функцията на изкуството в показването на истината, за природата на документалното и как това, което мислим за реалност е равно на това, в което искаме да вярваме?