Spisanie.to

Момчетата от Медисън Авеню

Безмилостният свят на рекламата

Един телевизионен сериал може да ви глези също толкова, колкото любимо питие, споделено с приятна компания. Може да ви предизвиква със заплетени истории, ярки персонажи и черен хумор или да се отнася с вас като към ненаситни за изненади зрители, поднасяйки всеки без да можете да предположите следващия ход на действието.

Събирателна на всичко това е американската продукция в шест сезона “Mad Men” („Момчетата от „Медисън авеню”). Доказателствата за големия му успех са: четири „Златни Глобуса”, петнадесет награди „Еми” и десетки номинации. Никак не е малко,нали?

Още пилотният епизод на първи сезон, който стартира през юни 2007 година, събира пред малкия екран почти един милион зрители. А с всяка серия гледаемостта на продукцията се увеличава. Навярно, защото всеки сезон е интересно продължение на случващото се в предходния – с изключителни обрати на действието и разкриване на героите в различна светлина. Все неща, които го нареждат сред „най-горещите” сериали в световен мащаб.

Как се прави добър сериал? На този въпрос може най-добре да отговори създателят, сценарист и продуцент Матю Уейнър. Име, достатъчно познато с комедийната продукция „Becker” и хитовия „The Sopranos”. Той определено знае, че красивата визия на един сериал – известни актьорски имена, както и добрата идея, са основа за успеха на „Mad Men”. И тук негова запазена марка остават остроумният диалог и сложни сюжетни линии.

Този път обаче, Уейнър залага на истории и действащи лица от един отминал свят, поставяйки си за цел да пренесе „огъня” на миналото в нашето съвремие, като го превръща в „горещо” предизвикателство за тв – зрителите.

Време на действие в „Mad Men” са 60-те години на XX век, Ню Йорк. И това не е случайно. Това време е белязано с големи промени като появата на първите противозачатъчни, бум на свободното сексуално поведение (дори и на работното място) и драстичният скок на конкуренцията във всеки бизнес, включително и рекламния.

Добра основа за създаване на сложни персонажи, в които се отразява разпадането на един обществен архетип – този на моралния човек и заместването му с нов – човекът-хиена, готов да направи всичко за професионалното си развитие.

Главен герой е Дон Дрейпър, в изпълнение на Джон Хам. Дрейпър е един от основоположниците на рекламната агенция “Sterling Cooper”. Агенцията се опитва да се приспособи към промените, засягащи тяхната индустрия. Но това се оказва доста трудно. Тайни от миналото и настоящето на Дон заплашват да преобърнат както личния, така и професионалния му живот.

Блестящата актьорска игра на Джон Хам превръща образа на Дрейпър в ловък „въжеиграч” – ако падне, става лош в очите на зрителите, ако се задържи на „въжето” – буди симпатии. На пръв поглед героят на Хам е съвършен – голям професионалист, с идеално семейство, материално обезпечен. Зад този красив живот се крият любовница, греховни страсти, сложни отношения с колеги и една болезнена амбициозност. “На кого му пука какво казвам? Работата ми говори вместо мен.”

Неговата съпруга Бети, в ролята Дженюъри Джоунс, не е нито щастлива, нито перфектна. Тя е идеалният образ на Отчаяната съпруга от 60-те години. Съвсем наскоро, Джоунс, достатъчно известна с хитови заглавия като: „X MEN: First class” и „Unknown”, напомни за героинята си извън продукцията “Mad Men”. В тазгодишната Седмица на модата в Париж тя се появи с облекло и прическа от средата на миналия век и предизвика адмирациите на присъстващите.

Списъкът на интересни персонажи в „ Mad Men”се допълва и от Елизабет Мос, в ролята на Пеги Олсън. Започваща работа като секретарка в рекламната агенция,тя е готова на всичко, за да се изкачи по професионалната стълбичка, дори и да научи тайни на колегите си. Нейният образ е пълна противоположност на Отчаяната съпруга Бети и същевременно едно ново допълнение в образа на жената от средата на XX век.

Пресъздаването на всички това би било невъзможно без качествата на дизайнера Катрин Джейн Брайънт. “Ако махнете обвивката – дългите поли и високите дамски чорапи, персонажите ще са изключително съвременни”. Като доказателство на тези думи са признанията на част от актьорите, че за своите роли са използвали прототипи от своя личен живот. Самият Джон Хам признава многократно, че в образа на Дон е взел много от облеклото и поведението на своя баща.

Актуални и предизвикателни са историите в тази продукция. И всичко това е постигнато с онези тънки паралели между нашия свят и онзи от 60-те години, които като невидима паяжина изплитат основната теза: че някои неща остават постоянна величина, неподвластни на времето.

За това и „Mad Men” остава сериал, който може да се гледа пак и пак.

Петя Башева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор