Събитията от българския сериал Недадените – 2 епизод по БНТ. Краят на първия епизод е белязан от пребития младеж, лежащ в кръв на пода на киното. Този жест насочва към онова, което ще се случи в следващата серия. Епизод две на Недадените ни изненадва с още повече драматизъм и наслагване на събитията.
Конфликтът, провокиран от неразбиране и нежелание да се съобразим с различното, ескалира в силна омраза и жестокост от страна на Александър Белев. Той не щади средства, за да постигне целта си, а именно да прокара проектозакона за т.нар. защита на нацията.
По време на целия втори епизод виждаме сцени от обсъждането на закона. Болшинството от народни представители са „за“, макар и доводите, които представят, да са базирани на лични интереси и не толкова аргументирани от страна на държавните им длъжности. От друга страна в еврейската общност настава суматоха и страх предвид ситуацията в България и случващото се в съседна Германия.
Евреите започват усилена подготовка за своята защита. Първо си задават въпроса какво е участието на евреите в националното богатство, в театъра, музиката, пресата. Отговорът е еднозначен – никакво. Не е ли това достатъчно условие да бъдат оставени на мира и недискриминирани, тъй като и те са българи?
Явно това не е достатъчно убедително, защото техните усилия остават нечути като глас в пустиня. Те не са заплаха за държавата. Техните усилия са съсредоточени в изготвянето на две комисии. Едната е юридическа, а другата-връзки с видими общественици за отменянето на закона.
„Нацията ни трябва да се защити от еврейството, то е опасно …“ такива възгласи мотивират гласуването на държавниците в полза на закона. Те трябва да бъдат ограничени, защото са вредни. Одобрява се т.нар. законопроект за защита на нацията. Всички гласуват „за“. Последната дума е на царя. Той е объркан, някак с „вързани ръце“. Раздвоен между своите министри, призвани уж да му помогнат, и народния глас, който защитава евреите, той се допитва до своя съветник и косвено до учителя Дънов.
Положението е неудържимо, законът е нечовешки според обикновените хора. Според самият Дънов нещата са прости, а истината страшна. Депутатите са зверове и вълци, но Борис смята, че трябва много да се внимава с хищниците. Точно тук назрява и конфликта между властта и обикновения човек, който вероятно в бъдеще ще бъде доразвит в сериала Недадените.
Предзнаменованието, което Арон прави, е важна част от сюжетното действие. „Скоро и ние ще станем на прах. Страхувам се“ споделя той. Междувременно Жак и Сара решават да заминат за Палестина, водени от страха, че в България ще бъдат преследвани и гонени. Разговорът между Лион и Жак е типично бащински и затрогващ. Той е като завет за бъдещия емигрантски живот, който го очаква извън страната, както и новите отговорности, които ще последват предвид избора му.
Изниква и въпросът какво ще правят евреите след като са ограничени от всякаква работа? Как ще живеят? Никой от министрите не може да отговори на този въпрос, но те самите сякаш не се интересуват толкова от логиката или бъдещето.
Жак и Сара пристигат във Варна, но на гарата тя загубва сватбения си медальон. Според нея това е на нещастие. След хиляди перипетии двамата успяват да си върнат медальона и заминават с кораб за Палестина.
Финалът на епизод 2 на Недадените е изключително драматичен. Хана, майката на Сара, чува съобщение по радиото, че кораб с евреи е потънал в Азовско море. В този момент тя припада. Това бележи и началото на едно страшно време, на една война не между различни, а между свои.
добави коментар