Турският сериал Намери ме – сюжет и герои

Не е тайна, че през последните десет години, ако не дори повече, в българския медиен пазар широко разпространение придобиваха турските сериали. Един от тях е Намери ме. Определено няма спор в това, че югоизточната ни съседка разполага с богато културно наследство. От него дори самите ние сме взаимствали множество неща. Няма спор обаче, че тази част от съвременното кино на съвременна Турция, за която беше споменато в началото на текста… Е част по-скоро от една не особена висока култура. Въпреки това тя се превърна в цяла индустрия. Продаваема в по-голямата част от Източна Европа и Северозападна Азия, и стана значителна част от ежедневието на мнозина хора.

Със сигурност няма как да бъде окачествено подобно явление като нещо лошо, нещо злокачествено. Все пак не всичко в този свят трябва да бъде водено към това да се превърне в образец на изящните изкуства… Аристократичното поведение или научните конвенции. Но това вече са наченките на цяла една нова тема, върху която трябва да бъде дискутирано в друго време и на друго място.

Намери ме сюжет:

Едно от новите заглавия от вече добре познатата индустрия е това на сериала Намери ме. Неговата телевизионна премиера в Турция се състоя още преди три години. По нашите географски ширини за първи път се появи в началото на настоящата календарна година. За това време беше изградено стройно монолитно тяло от над 600 серийни епизода, разказващи история, която очевидно развълнува наистина голяма аудитория. Това пък от своя страна даде възможността на творческия екип от продуценти, режисьори, актьори и т. н. да заснемат засега цели 4 сезона на продукцията. И не само това.

Намери ме се превърна не просто в поредната телевизионна турска драма, която придоди популярност в съседните държави. Тя се превърна в едно явление, което неочаквано достигна до телевизионни пазари. Босна, Пакистан, Колумбия, Перу, Алжир, Перу, Пуерто Рико, че дори Полша, Аржентина и Унгария…

Но толкова ли са значителни тези факти? Все пак не веднъж светът е ставал свидетел на това как пробив правят образци на нелепостта, безумието, крайната нелогичност. А и още нещо – с какво по-различно може да блесне въпросният продукт в контекста на вече споменатия факт, че той е част от една повече от десетгодишна устоновена традиция. Тоест какво ново може да бъде представено? Дали въобще може да се стори и ако не – то дали може да бъде извършено по начин, който да не остави натрапчивия спомен за клишираност и баналност?

Но не бива да забравяме и, че клишетата и баналностите са такива, именно защото те са истина. Вярно – досадни, вече показвани не веднъж или два пъти, но истина. Такава, каквато тя е. Без значение дали в света на реланите човеци или този на фикционалността, на изкуството.

Намери ме герои:

Така в настоящата ситуация се разглежда историята на едно малко момиче, което иска да разбере истината за своите родители, да намери тяхната любов. В опитите се да постигне тази си цел, то се впуска в неочаквани премеждия, съпровождани от нови тайни и болезнени съпреничества. Наистина – сюжет, който е позната, използван мнозина пъти, но сякаш вечно актуален, даващ възможността да бъде претворяван в най-различни рамки. Тя е само на шест, казва се Елиф и е изоставена от майка си. Оставена е в богат дом, където ще бъде отгледана, възпитана. Ще бъде обречена да прекара живота си като хранениче без право на лично щастие или успехи.

И нататък съдбата и е отсъдила това непрестанно да се превръща в марионетка на конфликтите и интригите, вклинени в дома, в който живее. И както вече беше отбелязано, тя е само на шест. Предстои и дълъг път, в който повече ще страда, от колкото да се смее и да прави все неща, които не са типични за едно малко дете. Все пак нали след болката първото чувство е на радост, но пък може ли да бъде изпитана някаква радост, ако болката не е престанала?

И все нови и нови въпроси, върху които човекът всякога е разсъждавал от своята поява насам. А дали си заслужава да бъде видяно всичко това на екран като изкуство, а не действителност, остава да реши само зрителят…