Spisanie.to

A Young Doctor’s Notebook

Всеки има онзи познат, който от нищото почва да препоръчва даден филм. Не спира да говори колко невероятен е. А питате ли го защо, отговаря, че трябва да го гледате и толкова. Аз няма да постъпвам така с вас. О, не. Напротив. Аз ще подходя по-различно… добре де, излъгах. Прекрасен е, гледайте го! Само тогава ще разберете за какво иде реч! Така и така съм почнал, гледайте и „Breaking Bad“, а може и „Доктор Кой“. Супер са. Също и… и…

След като съм сигурен, че ще го видите, сега ще Ви запозная и какво да очаквате. Първо „Записки на младия лекар“ е британски минисериал от 4 епизода. В главните роли са Хари Потър… така де Даниел Радклиф и Джон Хам. Това е първата по-сериозна роля на Даниел, и за моя изненада той е излязъл напълно от образа на младия магьосник, с която стана известен. Актьорската му игра и роля са много по-различни от това в което масовата публика е свикнала да го вижда. Сериалът е по сборник с разкази на Михаил Булгаков, написан през 1917 г. Литературното произведение има автобиографичен характер. Разказва се за наскоро завършил в Москва лекар, който е пратен с малка болница в затънтено селце.

Трудно ми беше да определя жанра на сериала. Според мен е нещо средно между драма и черна комедия. Срещнах, че разказите са много по-мрачни. Интересно ми е колко по- мрачни могат да са. Ще трябва да ги прочета и тях скоро. Но не се подготвяйте само за комедия или само за мрачни моменти – по такъв начин са преплетени, че накрая ме оставиха със смесени чувства.

Още в началото младия Сергей Поляков се сблъсква с проблемите на малкото градче. Бързо разбира, че отличния успех в университета няма да му помогне по никакъв начин. Освен двете медицински сестри и странния фелдшер, негов спътник е и по-възрастното му „Аз“, което само той вижда и си говори с него. То е изиграно от Джон Хам. Докато младият доктор е неориентиран и притиснат от всякакви проблеми, възрастният му вариант го гледа с насмешка и учудване. Още в началото казва „Наистина ли съм изглеждал така?“

Техните диалози са интересни и странни. На моменти те си взаимодействат – противно на всякаква логика се сбиват. Още в началото младият доктор се среща със смъртта на пациентите си. Той се ужасява от нея, но под напътствията на възрастното си въображаемо „Аз“ става външно по-уверен и хладнокръвен по време на операциите, докато вътрешно остава потресен.

Успоредно с това действие се разглежда и живота на възрастния му „Аз“, който се е пристрастил към морфина. Той се връща мислено в онези странни и очароващи години, когато всичко е било ново за него. На зрителя се оставя възможността да види как започва трансформацията на младия лекар към този от късните му години – студен, неинтересуващ се от нищо лекар.

За мен всяко добро произведение – литературно или филмово трябва да поставя идеи, които да останат в съзнанието на хората. Докато го гледах се замислих за много неща, но сега, от дистанцията на времето – 4 или 5 месеца – си спомням само едно. И преди е било водещо при мен, но сега се затвърди като такова. Това е идеята за първия път. Когато беше под голямо напрежение, младият доктор Поляков реши да вземе морфин за първи път. Възрастното му „Аз“ се опита да го спре, а когато не успя, застана до него и му каза да се наслади. Защото никой друг път няма да е същото – всеки следващ път ще е по-слабо.

Тук не ставаше въпрос само за дадения наркотик. Аз съм изпитвал много пъти това първо изпитване на нещо – първо преминаване по някоя пътека, първо каране на кола, първа игра на стражари и апаши като малък, първа книга. За това и винаги се наслаждавам на момента. Колекционирам ги, пазя ги. А после с носталгия си спомням за тях. Една моя позната беше казала, че остават все по-малко първи неща. За това и ги цени толкова, когато се случи да изпита някое.

Станислав Колев

добави коментар