Истински детектив: Демоничният бар и магията на една песен

Фенове и критици оплюха втория сезон на Истински детектив, дали основателно или не, всеки сам може да прецени. Сезонът определено не беше толкова гениален колкото първия, но със сигурност не беше и чак толкова ужасен.

Не мога да си кривя душата и въпреки че харесах втория сезон, трябва да призная, че Винс Вон беше ужасен! Изглеждаше така сякаш не е спал от няколко години. Не успя да влезе в обувките на героя си и изглеждаше изкуствено. Според мен това изигра много лоша шега на сериала.

Липсата на режисьора Кари Фукунага беше осезаема и смело може да твърдим, че успехът на първите 8 епизода от Истински детектив се дължи до голяма степен на него. Двамата със създателя на сериала, Ник Пицолато, работят върху сюжета цели две години, за да ни поднесат най-добрия сериал за 2014 година.

Първия сезон беше много по-завладяващ и увличащ от втория. Историята беше по-интересна и елементите на свръхестествено допринесоха за това. Сценарият беше поднесен на зрителите разбираемо. Матю Макконахи и Уди Харелсън изиграха повече от брилянтно ролите си на двамата детективи Мартин Харт и Ръст Коул. Силният диалог, мистериозната история и окултските нотки се вписаха перфектно в тягостната атмосфера.

След изключително успешното начало на сериала, очакванията бяха много високи, но за съжаление втория сезон беше разочарование за по-голямата част от феновете. Той беше труден за проследяване. Започна мудно, като цяло беше просто полицейски сериал и точно когато започна да става интересно, взе че свърши. Претупаха сериала, не дадоха време да се създаде по-качествена история, за да може да го пуснат по-бързо с идеята, че ще последва успеха на първия сезон и съответно ще донесе същите приходи. Но както често се случва, реалността се оказва по-различна.

Феновете се шегуват, че сюжетът на третия сезон трябва да се върти около разследването на това какво не е наред със сезон № 2. Други пък негодуват с изтъркания сценарий, в който жената ражда дете на вече починалия герой.

Единственото нещо, в което втория сезон успя да надмине първия е музиката. Меланхолия, депресия, тъга и сякаш още хиляди чувства се смесиха в един от първите епизоди на втория сезон. Рей и Франк, мрачен бар, Лера Лин и един рефрен: This is my least favorite life… Няма как да не настръхнеш при тази картина. Осветлението, цветовете, атмосферата – тази първа минута, в която звучеше омагьосващия глас на Лера, беше най-силния момент за сезона според мен. Твърдя, че това е най-запомнящата се сцена от началото на сериала досега. Песента перфектно описа емоционалното състояние на главните герои и много фенове я предпочитат пред Nevermind на Ленард Коен, с която започва всеки епизод.

Финалът на сезона също заслужава да бъде споменат. Добра актьорска игра, въздействащи диалози и още един последен поглед на бара от Ада и Лера Лин. За разлика от първия сезон, в този фокусът беше не убийството, а животът и вътрешните борби на персонажите. Всеки от тях носеше тъгата в сърцето си и всеки от тях знаеше, че тяхната приказка няма да завърши с щастлив край.

Дали въобще ще има трети сезон все още не се знае, но ако има премиерата му вероятно ще бъде в първата половина на 2017 година. Също така се говори, че ако има такъв, то той ще бъде последен. Нищо не е окончателно и за съжаление никой още не потвърждава, че сериала е подновен.

HBO коментира спекулациите около потенциален нов сезон на сериала след ниския рейтинг на втория. Майкъл Ломбардо, шефът на HBO, се застъпи за последния сезон и коментира, че с удоволствие би направил още един сезон. Ломбардо споделя, че този път ще се поучат от грешките си и ще оставят на Пицолато повече време да изпипа историята си. Надяваме се това да значи, че все пак не сме видели всичко от Истински детективи и най-доброто тепърва предстои.