Spisanie.to

Area 51 (Зона 51): Завръщането на Азрак

Area 51

С настоящата публикация Ви представяме осма глава на новелата Area 51 от Карън Дейвис.

***

Неделя, 7-ми Септември, 2003-та, далеч от Area 51

Могъщият Сетех наблюдаваше нощните светлини на Вегас от прозореца на офиса си, намиращ се на най-високото ниво на пирамидата на хотел Луксор. Мургавото му лице с волеви, но привлекателни черти се отразяваше в панорамното стъкло. Заговори, без да отмества поглед от гледката на царството, което бе съградено по негова воля:

– Харса Изет, „Този, който е далече“, престъпи през портата. – обърна се Сетех Небти към Стан Голдуин – Хитреца.
– Вероятно ще се насочи към Кайро и Градът под Сфинкса? – додаде замислено Голдуин.
– Или към Дендера, или към мястото, на което даде първото си име преди време… Азрак. Кой знае?! – каза г-н Небти.
– Трябва ли да предприемем някакви действия, Господарю?
– Засега само ще го наблюдаваме… неговата сила е и негова слабост. – усмихна се Сетех, докато отпращаше с жест Голдуин.

***

Азрак вече чувстваше тялото на Адам, като добре прилягаща ръкавица. Хвърли един последен замислен поглед към отдалечаващата се през пещерата Ив и докосна няколко греещи в сребристо символа на лицето на близката стена. Сиянието на портата се появи и Харса Изет пристъпи под него. След минута размитите контури на фигурата му изчезнаха и залата потъна в мрак, нарушаван само от приглушените светлини на базата на експедицията.

***

В контролната зала на експедицията в Area 51…

В контролната зала на експедицията в Area 51 след няколко часа на мъчително очакване, Кейт, Генерала и капитан Ръсел проследиха на ненадейно включилите се монитори, как Ив изчезна в галерия 8, докато Адам стоеше под сияещия барелеф. След минута всичко свърши и екраните отново потъмняха. По лицето на Кейти се четеше объркване, примесено с негодуване, но един поглед към Милър добави и удивление към обзелите я чувства, тъй-като Генерала не издаваше с нищо, че ситуацията го бе обезпокоила.

– Ръсел, уточнете в коя от известните точки за прехвърляне е регистрирана аномалия и ми докладвайте! – избоботи той – Транспортът да бъде подготвен заедно с прихващащата група незабавно!
– Да, сър! – отзова се Кокера и се завъртя чевръсто към един от сътрудниците, седящ зад панел с тактически екран за операции.

Без да се бави Милър поведе Кейт към кабинета си. Докато затваряше вратата след себе си я попита:

– Нещо необичайно, Лейтенант?
– Освен всичко станало ли, сър? – Милър и хвърли любопитен поглед и едва доловимо повдигна ъгълчето на устата си. Не беше сбъркал за нея. Кейт се опита да уточни: – Какво по-точно имате предвид, Генерале?
– Каквото и да е, случило се непосредствено преди началото и по време на мисията, което не сте ми докладвала.
– Ами, Ив ме успокои, че всичко ще бъде наред в началото на експедицията, но мисля го направи чрез телепатична връзка. Стана, точно преди да преминат през Портата.
– И ми го казвате чак сега, защото…
– Извинете ме, сър, трябваше да го направя по-рано, но събитията се стекоха толкова бързо, че напълно изключих случката от ума си. – Кейти се изчерви, защото мислено се удиви каква глупачка е.

Милър потърка замислено наболата си брада, смекчи погледа и сякаш заговори на себе си:

– Да видим… Първо момчето и момичето изчезват, а после искат ти да бъдеш свръзката им по време на мисията. Явно малката Ив е знаела, че може да се свързва с теб и по „неофициални канали“. Сега усещаш ли я на радара си?
– Не мисля, сър. Едва ли е възможно, предвид огромното разстояние, което ни дели.

– Сигурно имаш право… Лейтенант, предполагам се досещате, че се задава разрушителна „буря“, с всичките придружаващи я феномени, като оглушителни гръмотевици, изпепеляващи светкавици и градушка с размера на боулинг топки… – Генералът хвърли кос поглед към светлинката, която започна да мига на пулта за конферентна връзка. Сещаше се кой го търси.
– Да, сър. – Кейт за пореден път се смая на спокойствието на този човек. Милър сякаш прочел мислите и продължи:
– Все пак, още никой не е умрял… – близкият телефон иззвъня и той взе слушалката с нетърпение – Да… Значи е в Кайро… Подгответе се за излитане след 15 минути! – игнорирайки за втори път мигащата светлинка на интеркома, Милър подкани с жест Кейт да го последва и закрачи забързано в осветения коридор.

***

В една от пилотските съблекални Кейт навличаше специалния костюм…

В една от пилотските съблекални Кейт навличаше специалния костюм, който и донесе един от сътрудниците в Area 51. Човекът, облечен в униформа с малък опознавателен знак над левия джоб на ризата гласящ „S4-1″ и обясни как функционира екипировката и какво да очаква по време на полета:

– … и ако усетите пристъпи на паника, затворете очи, дишайте през носа и оставете костюма да се погрижи за вас.
– Но аз летя всеки ден до базата и никога не съм се притеснявала от летенето! – възнегодува Кейт.
– Не и при подобни условия! – ухили се безименният сътрудник и изчезна през вратата.

Десет минути по-късно лет. Спенглър влезе в секретния хангар S4-1 на Area 51. В средата на квадратното 100-футово помещение се рееше на 3-4 фута над земята летателен апарат с триъгълна форма. Цветът на „самолета“ бе тъмен и матов, а от всеки от трите му ъгъла струеше сноп млечнобяла светлина, насочен към пода. Кейти прецени, че всяка страна на „триъгълника“ е с размер малко над 30 фута, а дебелината му в централната част ще да е около 4 фута.

Милър се зададе откъм входа на хангара и без да се мае натисна определено място в корпуса, което се оказа малък дисплей, на който набра някаква команда. Два отсека в корпуса се отвориха и от тях се подадоха нещо като легла, подобни на тези в хладилните камери в моргите. Те се разположиха на „седалките“, които сякаш се нагодиха по извивките на телата им. Когато леглото се прибра в корпуса, малък екран се появи на визьора на шлема и, даващ и различни гледни точки към заобикалящата я среда.

– Опитайте да поспите. – чу гласа на Генерала в шлема си.

Кейт си забрани от тук нататък да се учудва на каквото и да било. Само за няколко дни представата и за света се бе преобърнала, а по нищо не личеше, че изненадите ще спрат скоро.

Триъгълникът плавно се плъзна през портала на хангара, набра височина и изчезна в нощта.

***

Към първа част.

• Spisanie.to дава възможност на млади автори да публикуват художествени текстове, свържете се с нас.

Карън Дейвис

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :