COMME des GARÇONS

Или как вече 43 години Рей Кавакубо е „Като момчетата“

  „Това, което е красиво не трябва да бъде привлекателно“ (Рей Кавакубо)

От години насам японската дизайнерка Рей Кавакубо обединява модата на изтока със западната визия по един изключително успешен начин.

Тя е красноречивото доказателство, че правилата съществуват, за да бъдат нарушавани. Нейната марка „Ком де гарсон“ е предназначена за зрели и образовани жени, които не само обичат и могат да си позволят лукса, но успяват да оценят философията на една различна естетика.

Житейски път

Рей Кавакубо е родена на 11 Октомври 1942 година в Токио, Япония. Тя изучава литература и философия в университета Кейо в Токио и няма формално образование като дизайнер. След дипломирането си започва да работи в рекламния отдел на текстилната фабрика Асаи Касей, а след това през 1967 се изявява като стилист на свободна практика.

Критична към дрехите, налични в Япония по това време, тя започва да ги създава сама под собствена марка през 1969, а в 1973 година основава фирмата си. „COMME des GARÇONS“ („Като момчетата“) е заглавието на френска войнишка песен, което е заимствано от Кавакубо за име на компанията и.

Атипично за повечето дизайнери, използващи собствените си инициали при налагането на моден лейбъл, Рей избира това име, за да покаже дистанцираността си като творец от показността в модата. А също и да покаже, че може да се справи „като момчетата“.

Първият бутик на модната къща отваря врати в Токио през 1975, а през 1978 – японската дизайнерка пуска първата си мъжка линия. Появата и на международната модна сцена е през 1980 година с магазин в Париж, а през 1981 година показва първата си колекция.

През 1994 година лансира парфюм за първи път. Бутици на „Ком де Гарсон“ са локализирани още в Ню Йорк, Лондон, Пекин, Сеул, Хонг Конг. 43 години след потапянето и в света на модата, Рей Кавакубо продължава да шокира и пленява със своето творчество.

Изчезване на тялото като основна опорна точка в творчеството на дизайнерката

Трудно може да се обобщи и изведе като математическа формула стилът на Рей Кавакубо. Всяка нейна колекция е психологически натоварена с нелеката задача да покаже нетипична, често пъти шокираща визия – в пълен разрез с конвенционалните норми за естетика, но в стопроцентов унисон с будната и богата мисъл на Кавакубо, показваща ни своята философия по несвойствен начин.

В творчеството на дизайнерката женското тяло придобива друго измерение: неутралност на пола. Тя го разглежда през призмата на философските си възгледи и естетика, далеч от популярната и широко разпространена представа за красота и привлекателност. „Що се отнася до мен, жената не трябва да има дълга коса или големи гърди, за да се чувства женствена“ (Р.Кавакубо)

Дрехите на Рей са своеобразно огледало на възхищението и към модерната архитектура, основно припозната в лицето на швейцарския архитект Льо Корбюзие и японския му колега Тадао Андо. Творческата й концепция придава основно значение на идеята за дрехата като самостойна структура в пространството, неповтаряща анатомията на тялото, а изграждаща среда, в която то да живее. Човешкият силует вече не е главната опорна точка при създаването на дрехите, те имат самостоятелен живот и форма.

Изхождайки от традиционното японско кимоно, Кавакубо надгражда архитектурния му вид и създава многопластови конструкции от текстил, смело увити около тялото, създаващи една аморфна визия, чийто графичен израз е плосък и абстрактен. Като повечето японски дизайнери, за Рей Кавакубо платът стои в центъра на креативния процес.

Идейният проект за нея започва чрез калаборация с текстилни дизайнери и експериментална формула на плата. Тя, също като дизайнерът Йожи Йомамото, се противопоставя на разпростиращата се американска поп култура и се стреми да запази най-типичните черти за японската нация, пресъздадени по оригинален и доста радикален начин. Както казва самата дизайнерка:

„Опитвам се да правя дрехи, които са нови, които не са съществували преди и се надявам, че хората улавят енергия и се чувстват положително, когато ги носят. Вярвам, че креативността е естествена част от живота.“ 

Нетипичните дамски колекции на „COMME des GARÇONS“ 

Като многопластов творец през дългогодишната си практика, Рей Кавакубо ни поднася много различни и вълнуващи колекции. Всеки път оригинални и запомнящи се, те разкриват част от основния речник, с който борави „Ком де Гарсон”: черният цвят, полка точките, оувърсайз конструкциите, асиметричните геометрични форми.

Един от най-провокативните  произведения е черният и пуловер, обединяващ множество дупки, част от зимната и колекция 1982/83 година. Този небрежен хаос от разкъсани, парцаливи, разпадащи се платове и неравни, незашити подгъви, всъщност е умишлено търсен и изчислен ефект, предизвикващ чувство за спонтанност и отвеждащ ни към източната философия.

Черният цвят започва да се възприема като японския цвят, когато Кавакубо разбива и това неписано правило като през 1994 година създава колекция от ярки цветове, а тя самата се облича в неоново червено. Шест месеца по-късно тя представя своята колекция без музикален съпровод – нищо не нарушава възприятието на тържествено очакване, което навява асоциации с тиха катедрала.

През 1997 Рей отново шокира. Колекцията, наричана „Издутини“, е голямо предизвикателство към човешките пропорции, разкриваща една истинска гротеска: огромни подплънки, безапелационно скриващи перфектно скроените дрехи,  които деформират женското тяло и разрушават цялата му симетрия.

През 2004 година дизайнерката отново разбива на пух и прах общоприетите правила за това, как технически трябва да се изгради колекция. В моделите за пролет-лято практически присъстват само поли. Това е основният и единствен градивен елемент на колекцията, а финият воал, неприкриващ, а дори подчертаващ голата гръд на манекенките, е само стилистическа добавка към визията.

Следващата година „мотор“ и „балет“ са ключовите думи при обзора на „Ком де Гарсон“. Пролетната колекция на Рей е фокусирана върху съчетаването на пръв поглед несъчетаеми материи, форми и теми. Тя съпоставя нагледно моторът и балерината – мощта на машината и силата на грациозността. Отново въведен главен мотив за силата на жената, който присъства в цялостното творчество на дизайнерката.

Есента на 2006 битува темата за личността, която виждаме отвън и тази, която обитава отвътре. Венециански карнавални маски откриват ревюто на модната къща. Елементите, които са съчетани в една хибридна визия са пищни викториански мотиви, кройки, заимствани от мъжката мода, драматични дълги якета, рокли на полка точки. В типичния нетипичен микс на колекцията отново се явява майсторството на дизайнерката.

Пролет-лято 2007 пък е една реплика на Рей Кавакубо към родната страна – основният лайтмотив е японският флаг, който е пресъздаден графично като червен кръг върху тениски на бял фон, разкриващи лозунги „ Радиална Природа“, “Благодат и Природа“. На следващата година публиката занемява пред коренно различна визия. Какафония – слаба дума, за да опише експлозията от цветове и форми в пролетната колекция за 2008 на „Ком де гарсон“. Пълна еклектика и дисонанс, биха казали някои.

Но през пролет 2009 Кавакубо отново е в черно – геометричните силуети в монохроматичния цвят пак са на сцената. Връщане към основите или по-скоро- реплика към наложената от осемдесетте визия за доминанта на черния цвят от дизайнерката, това негово величество потребителят ще прецени.

„Бяла драма“– това представлява прет-а-порте колекцията на „Ком де гарсон“ за пролет 2012. Силно философски натоварена със случващите се трагедии в Япония, колекцията пресъздава естествения цикъл живот-смърт. Този цикъл е пресъздаден чрез бялата колекция от модели, облечени в рокли за кръщене, булчински одежди, завързващи ръцете с фина панделка или многопластовост на визията , носеща усещане за мъртво тяло, покрито с цветя. Раждане, брак, смърт, трансцеденция – непреходни теми, уникално пресъздадени и разкриващи реална емоция и дълбок замисъл.

Колекцията за пролет 2013 също е в типично нетипичния стил на „Ком де Гарсон“ – белите, дълги перуки на моделите са „коронясани“ със забележително груби шапки, чиято изработка силно наподобява накит от скрап метал. Колекцията от дрехи започва с бледи, избелени аутфити от муселин, естествено преминаващи и завършващи с черен цвят. Цветните експлозии от червено, лилаво и синьо царствено кадифе са съвсем дозирано използвани. Както самата дизайнерка казва в бекстейджа : „Разбиване. Енергийна експлозия.“  Не само поднесена като  силна визия, но и огледана в подобаващ контекст. Моден спектакъл в различен ритъм – от бавната крачка на моделите в началото на ревюто с лишените от цвят одежди, през бързия ход на монохроманитичната черна визия и отново към забавен кадър в края на ревюто. „Ком де гарсон“ пак се отличават със свежи и оригинални идеи за новата календарна година.

Рей Кавакубо е дала много на света на модата – нейният широк диапазон на изява не може да бъде ограничен с няколко термина, да и бъде сложен етикет на творчеството като анти-мода и деконструктивизъм. Не. Нейната мода е преди всичко философия и послание към аудиторията, натоварена е със социална функция, пряк отзвук на действителността, разказана ни по радикален начин, но винаги запомнящ се.