Колизеумът в Рим несъмнено е сред най-впечатляващите забележителности на света. Неслучайно е заслужил мястото си в списъка на Новите седем чудеса на света. Ето и каква е всъщност историята на този значим монумент.
Колизеумът в Рим: История
Строителството на тази величествена постройка започва през 72 г. след Новата ера от император Веспасиан. След 8 години неговия син Тит открива официално амфитеатъра с тържествени игри, които продължили 100 дни като в тях взели участие над 3 000 гладиатора. Въпреки провежданите игри в амфитеатъра, ремонтите по сградата продължават и Колизеума се смята за напълно завършен от брата на Тит – Домициан.
Първоначално името на сградата е било Амфитеатър на Флавий или Амфитеатъра на Цезарите, защото бил построен именно от рода на Флавиите. Около VIII век амфитеатърът започва да бъде наричан Колизеум. Причината за това е, че амфитеатъра се намирал в близост до Неронов колос – огромна бронзова статуя, висока 37 метра.
Освен това от латински „Сolosseum“ означава огромно, голямо, колосално нещо. Самия Колизеум е огромна постройка и нищо чудно името му да е свързано точно с величествените му размери.
Колизеумът в Рим: Архитектура
Характеристиките на този древен амфитеатър са наистина смайващи: простира се на площ от 160 000 м2 с височина над 48 метра, има повече от 80 входа и побира 50 000 зрители. Смята се, че над 500 000 човека и над 1 000 000 животни са изгубили живота си на арената в Колизеума.
От архитектурна гледна точка Колизеума е бил истинско постижение за времето си. В структурата си е изграден от 80 големи арки, като 4 от тези арки са главните входове към Колизеума. Останалите 76 арки са направени за по-лесен достъп до местата на зрителите. Западният изход на Колизеума бил наречен Портата на смъртта, защото през него изкарвали мъртвите гладиатори.
Основното място на което се провеждали най-интересните събития е била Арената в Колизеума. Именно там се провеждали представления, възстановки на известни битки, гладиаторските игри и ловните сцени. Интересен факт е, че древните римляни влизали безплатно в Колизеума и освен това получавали храна по време на шоуто. Вероятно в менюто е имало плодове, защото в Колизеума растат много плодоносни дървета.
Явно римляните не са били запознати с функциите на кошчето за боклук. Другият вариант е зрителите да са замеряли с плодове, участниците в представленията, ако не са били доволни от това, което виждат. В руините на амфитеатъра също така могат да се открият над 337 различни растителни вида.
Колизеумът в Рим: Гладиаторите
Строежа на такава сложна и масивна постройка с цел провеждане на спектакли и битки в нея само показва колко сериозно са се отнасяли управляващите към нуждите на народа си – Колизеумът е съграден като подарък за римските граждани, тъй като единственият амфитеатър по това време – построеният през 29 г. пр. н. е., е бил вече тесен за населението на столицата.По този начин населението и управниците на града успявали да се наслаждават на зрелищните битки, които били провеждани там.
Самата тренировка и подготовката на гладиаторите е отнемала години за да могат да покажат най-добрите си умения. Любопитен факт е, че знакът с Палец на горе по онова време е спасявал гладиатора от смърт. Преди фаталния край, публиката е решавала дали изгубилият битката ще оцелее или не. Последните игри са се състояли през 435 г.
Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеят остава един от главните символи на Римската империя и нейните велики инженерни постижения.
Любопитен факт: Въпреки че режисьорът Ридли Скот получил разрешение да заснеме своя филм „Гладиатор“ в Колизеума, той решил, че има твърде много ограничения, и че Колизеумът всъщност не е достатъчно голям за холивудската продукция. Вместо това, той си построил копие на Колизеума в Малта на стойност 1 милион долара.
добави коментар